№ 497

София, 16.11.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: К. М

Членове: В. М

Е. Д

като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 1710/2020 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от юрисконсулт К. Г., като пълномощник на Столична община, срещу въззивно решение № 472 от 17.01.2020 г. по в. гр. д. № 12076/2019 г. на Софийски градски съд.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и към нея има приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК с поддържани основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК, поради което е допустима.

Ответникът по касация е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който е изразил становище, че не следва да се допуска касационно обжалване.

При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., намира следното:

Предмет на предявения отрицателен установителен иск за собственост е правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на [населено място], район „Т.“, [улица]. Ищцата е изложила твърдения, че владее като свой собствен процесния имот, представляващ част от бивш имот пл. № *, кадастрален лист № *, по плана на м. „К. в.“ от 1987 г. Същата е установила владение върху целия имот пл. № *,...