Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Й. Н. Й. против решение № 52 от 19.02.2020 г., постановено по въззивно гражданско дело № 632 по описа за 2019 г. на Врачанския окръжен съд в частите, с които е потвърдено решение № 16 от 10.1.2018 г. по гр. д. № 1276 по описа за 2017 г. на Районен съд - Мездра за предоставяне на родителските права по отношение на трите малолетни деца А. С. Д., В. С. Д. и Н. С. Д. на бащата С. В. Д. и за местоживеене на децата е определено местожителството на бащата, отменено е първоинстанционното решение и е постановено друго, с което е определен режим на лични отношения между децата и майката Й. Н. Д. /Й./ и тя е осъдена да заплаща на всяко дете по 150 лева месечна издръжка.

Касаторът твърди, че решението на Окръжен съд Враца е неправилно - основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на очевидна неправилност и на т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК по следните въпроси:

1.В обсега на извършваната от съда задължителна преценка на интересите на децата по чл. 59, ал. 4 СК и по § 1, т. 5 ДР на ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) включва ли се произнасяне по въпроса относно разделното им живеене. При проверката следва ли да се има предвид и каква е относителната тежест на пола на децата, възрастта им и възрастовата им разлика? Според касатора по този въпрос разрешението на въззивния съд противоречи на решения № 290 от 07.11.2012 г. по гр. д. № 640/12 г. на ІІІ ГО, № 215 от 21.06.2011 г. по гр. д. 1325/2010 г. на ІІІ ГО, № 152 от 18.06.2012 г. по гр. д. 1066/2011 г. на ІІІ ГО, № 280 от 20.07.2011 г. по гр. д. № 888/2010 г. на ІV ГО, № 207 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 911/2012 г. на ІV ГО и № 331 от 01.11.2013 г. по гр. д. № 2181 от 2013 г. на ІV ГО на ВКС. Въззивният съд изобщо не е обсъдил възможността за разделно местоживеене на децата, което е допустимо при наличие на важни причини-например голямата разлика във възрастта.

2.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страната във въззивната жалба, като изложи свои собствени решаващи мотиви съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК? По този въпрос касаторът се позовава на противоречие между въззивното решение и решения № 187 от 7.7.16 г. по гр. д. № 1332/2015 г. на ІV ГО, № 130 от 23.06.2016 г. по т. д. 748/2015 г. на І ТО, № 157 от 08.11.2011 г. по т. д. 823/2010 г. на ІІ ТО, № 134 от 30.12.2013 г. по т. д. 34/2013 г. на ІІ ТО, № 237 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 826/2009 г. на ІV ГО, № 283 от 01.11.2017 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на ІV ГО на ВКС.

3.При предоставяне на родителските права и определяне на местоживеенето на децата кои обстоятелства следва да се преценяват? Според касатора противоречието на въззивното решение по този въпрос е с ППВС № 1 от 12.11.1974 г., решения от 21.06.2011 г. по гр. д. 1325/2010 г. на ІІІ ГО, № 280 от 20.07.2011 г. по гр. д. № 888/2010 г. ІV ГО, № 152 от 18.06.2012 г. по гр. д. № 1066/2011 г. на ІІІ ГО, № 65 от 28.02.2014 г по гр. д. № 4202/2013 г. на ІV ГО, № 290 от 07.11.2012 г. по гр. д. № 640/2012 г. на ІІІ ГО, № 712 от 15.02.2011 г. по гр. д. № 81/2010 г. на ІІІ ГО, № 26 от 02.3.2019 г. по гр. д. № 598/2009 г. на ІV ГО, № 808 от 23.10.2009 г. по гр. д. № 2138/2008 г. на ІV ГО на ВКС, № 331 от 01.11.2013 г. по гр. д. № 2181/2013 г. на ІV ГО и № 243 от 08.07.2014 г. по гр. д. № 7289/2013 г. на ІV ГО на ВКС.

Ответникът по касационната жалба С. В. Д. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Врачанския окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

По време на брака между Й. Й. и С. Д. са родени А. Д. на 24.03.2006 г., В. Д. на 14.04.2008 г. и Н. Д. на 10.10.2012 г. Страните са живели заедно в периода от сключване на брака им на 20.11.2005 г. до 21.08.2017 г., когато съпругата е напуснала семейното жилище, като към тази дата трите й деца са били при нея. След подаване на молба за развод С. Д. взел децата при себе си в [населено място]. Възникналият между страните спор кой да упражнява родителските права върху децата е бил разрешен от районен съд-Мездра в полза на бащата.

С решение № 242 от 23.07.2018 г. по в. гр. д. № 106/2018 г. Врачанският окръжен съд е отменил първоинстанционното решение и е предоставил родителските права на майката, позовавайки се на по-ниската възраст, пола и здравословното състояние на децата.

Заради процесуалния пропуск да бъдат изслушани навършилите десет години деца Върховният касационен съд с решение № 193 от 24.10.2019 г. по гр. д. № 4781/2018 г. е отменил въззивното решение и е върнал делото на въззивния съд.

При повторното разглеждане на делото децата А. Д. и В. Д. са били изслушани и са изявили желание да останат да живеят при бащата в [населено място]. Приета е била подробна и детайлна съдебно-психологична експертиза, очертаваща различни степени на синдром на родителското отчуждение от децата/от лека до умерена степен/, като няма данни синдромът да е причинен от бащата. Родителите са отхвърлили възможността децата да бъдат разделени, а пълномощникът на майката в писмената си защита изрично е посочил, че в конкретния случай не се установяват причини за разделяне и отделно живеене на децата/стр. 94 по гр. д. № 632 от 2019 г. по описа на Врачанския окръжен съд/.

Противно на твърденията в касационната жалба, въззивният съд подробно е описал събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка. Достигнал е до извода, че трите деца следва да останат да живеят в [населено място] при своя баща, където са живели от рождението си досега. Посочил е, че желанието им не е определящо, но е от значение и е разбираемо нежеланието да се разделят поради общата привързаност помежду им. Съдът е сравнил условията на живот при двамата родители, финансовите им възможности, лицата, които подпомагат отглеждането на децата и е приел, че бащата има нужния родителски капацитет да отглежда децата. Преценил е, че интересът на децата и липсата на тежка форма на синдром на родителско отчуждение към майката дават основание родителските права да бъдат предоставени на бащата.

В така изложените мотиви не се съдържат вътрешни противоречия или груби нарушения на правилата на формалната логика, поради което въззивното решение не е очевидно неправилно и не може да се допусне касационното му обжалване на това основание. Въззивният съд е съобразил всички събрани по делото доказателства, обсъдил е относимите доводи и възражения на страните и е изложил свои собствени съображения по съществото на спора. Следователно по втория въпрос на касатора решението съответства на практиката на ВКС и по този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване.

Относно разрешението на третия въпрос на касатора е формирана трайна и последователна практика на ВКС, основана на постановките на ППВС № 1 от 12.11.1974 г. и развита в поредица от решения: № 334 от 06. 01. 2016 г. по гр. д. № 2202/2015 г. на IV ГО, № 162 от 27. 07. 2015 г. по гр. д. № 7228/2014 г. на III ГО, № 294 от 11.11.2015 г. по гр. д. № 1454/2015г. на IV ГО, № 300 от 02.12.2013 г. по гр. д. № 2846/2013 г., на III ГО и много други. Според тази практика предоставянето на упражняването на родителските права и мерките следва да бъдат определяни конкретно, при преценка на съвкупността от обстоятелствата за всеки отделен случай. Степенуването на тези критерии, подредени по значимост, включва възпитателските качества на всеки от родителите, моралния облик, начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от родителя грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето не само като заявление, но и като реално предприети действия, пола и възрастта на детето с оглед неговите нужди, изследване към кого от двамата родители в по-голяма степен то е привързано и защо, разполага ли родителят с помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда може да разчита. Наличието на отчуждение при детето към един от двамата родители трябва да се съобрази, но с оглед висшия критерий за интереса на детето, а не с цел санкциониране на родителя/ решение № 218 от 03.12.2019 г. по дело № 763/2019 г. на III ГО на ВКС/. Макар да не е обвързан от желанието на детето да живее с единия родител и да има контакти с другия, във всички случаи съдът следва да вземе предвид и да зачете чувствата на детето, да отчете ефекта на принудата при изпълнението на съответния режим, с оглед възрастта на детето, конкретното му развитие и зрелост и с оглед конкретното му емоционално и психическо състояние/ решение № 207/24.07.2013 г. по гр. дело № 911/2012 г. на ІV ГО на ВКС, № 331/01.11.2013 г. по гр. дело № 2181/2013 г. на ІV ГО на ВКС/. В настоящия случай въззивният съд е извършил комплексна оценка точно на посочените по –горе критерии. Съобразил е преобладаващо леката към умерена степен на синдром на родителско отчуждение с майката, обстоятелството, че бащата не създава пречки за общуване на децата с майката, изразеното общо желание на трите малолетни деца да запазят средата, в която са отглеждани от рождението си досега– в дома на бащата, както и изричното им несъгласие за разделно живеене. Следователно разрешението на третия въпрос на касатора, дадено от въззивния съд, съответства на приложимата практика на ВКС, поради което касационно обжалване по този въпрос също не следва да се допуска.

При изслушването си двамата родители са отхвърлили възможността за разделно живеене на децата, а в писмената си защита пълномощникът на касатора е признал, че няма важни причини за разделянето. Пред настоящата инстанция обаче касаторът посредством формулирането на първия въпрос променя становището си и смята, че разделянето на децата е възможно поради наличие на важна причина-съществена разлика във възрастта, предполагаща липса на взаимни интереси. Въззивният съд всъщност е посочил, че децата не желаят да се разделят, което е обяснимо, тъй като винаги са живели заедно и е налице обща привързаност помежду им. По този начин въззивният съд е дал отговор на първия въпрос на касатора, който не противоречи на практиката на ВКС. В раздел III от ППВС № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г. като важни причини за евентуално разделяне на децата са посочени голямата разлика във възрастта и липса на взаимни интереси и привързаност, продължително разделено живеене. В случая такива причини няма. Децата са живели заедно от раждането си, разликата от шест години във възрастта на А. Д. и Н. Д. не е толкова значителна, а взаимната привързаност е налице. Следователно по третия въпрос касационно обжалване на решението на Врачанския окръжен съд не следва да се допуска.

Воден от горното, съставът от на Върховния касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 52 от 19.02.2020 г., постановено по въззивно гражданско дело № 632 по описа за 2019 г. на Врачанския окръжен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: