О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№326

ГР. София, 13.11.2020 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, трето гр. отделение, в закрито заседание на 7.10.20 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №1750/20 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Б. С. срещу въззивното решение на Окръжен съд Сливен по гр. д. №124/20 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен положителния установителен иск на касатора срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, [населено място] за съществуването на право на допълнителен годишен отпуск за положен от ищеца извънреден труд за периода 1.01.2003 – 30.06.2014 г., като неоснователен поради изтекла погасителна давност.

Прието е, че на осн. чл. 59а, ал. 1 ЗДСл/ в сила от 1.03.2011 г., ДВ бр. 18/11 г./ когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Тази разпоредба поради субсидиарното приложение на ЗДСл. по неуредените в специалните закони въпроси, е приложима и в настоящия случай. С нея се въвежда 2 годишна погасителна давност за упражняване на правото на платен годишен отпуск. Предвидената в чл. 59а ЗДСл. давност действа занапред и не е приложима за част от процесния период – 1.01.2003 -28.02.2011 г. В този см. е решение №12/11.11.10 г. по к. д. №15/10 г. на КС на РБ. Правилата на въведената с чл. 59а ЗДСл. погасителна давност се прилагат за периода 1.03.11-30.06.14 г. За този период правото на...