Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от „Е. К. Ил“ООД /н/ срещу решение № 294/23.07.2019г. по т. д. № 422/2019г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 301/04.06.2019г. по т. д. № 243/2013г. на ОС-Пловдив за обявяване в несъстоятелност на касатора, постановен е общ запор и възбрана върху имуществото на „Е. К. Ил“ООД /н/, прекратени са правомощията на органите на дружеството, лишено е същото от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността и е постановено започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и при нарушение на съдопроизводствените правила. Излага, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по касационната жалба „Райфайзенбанк /България/”ЕАД оспорва основателността на касационната жалба и изпълнението на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд е приел, че в производството по несъстоятелност окръжният съд не е допуснал до разглеждане от събранието на кредиторите представения план за оздравяване от Н. С. Н., съдружник в дружеството-длъжник, като нередовен. Определението на съда по несъстоятелността е било обжалвано и е било потвърдено с влязло в сила определение на ПАС. Поради което е заключил, че не е изпълнена първата стъпка по разглеждане на оздравителния план, а именно - представяне на редовен такъв, само в който случай той може да бъде поставен на разглеждане. Посочената хипотеза е равнозначна на липса на представен оздравителен, поради което следва да се приложат последиците на чл. 710 ТЗ и длъжникът да бъде обявен в несъстоятелност.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване, тъй като поставеният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: Следва ли разпоредбата на чл. 701 ТЗ да се тълкува разширително и да се приеме, че ако оздравителният план страда от нередовност, то това е равнозначно на липса на предложен план по чл. 696 ТЗ?

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Формулираният от касатора правен въпрос е от обуславящо значение за крайните правни изводи да въззивния съд, но не е изпълнено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Съгласно т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсват данни за наличието на непротиворечива, но погрешна практика, която да се нуждае от промяна или от осъвременяване с оглед изменение в законодателството и обществените условия, нито е налице непълнота или неяснота на закона, която налага тълкуването му. Разпоредбата на чл. 710 ТЗ ясно регламентира условията за преминаване във фазата по обявяване на длъжника в несъстоятелност, в т. ч. и ако в предвидения в чл. 698, ал. 1 ТЗ срок не е бил предложен план по чл. 696 ТЗ или ако предложеният план не е бил приет или утвърден. Следователно само при утвърден оздравителен план, в който случай на осн. чл. 707, ал. 1 ТЗ производството по несъстоятелност се прекратява, същото следва да продължи с обявяване на длъжника в несъстоятелност. Изхожда се от смисъла на оздравителното производство - да бъде предотвратено обявяване в несъстоятелност, главна последица от което е започване на осребряване на имуществените активи на длъжника с цел погасяване на задълженията му. До утвърждаване на предложения оздравителен план би се достигнало единствено при последователно преминаване през нормативно предвидените етапи на оздравителното производство – предлагане на план; допускане на плана от съда до разглеждане от събранието на кредиторите, когато той отговаря на изискванията на чл. 700, ал. 1 ТЗ; приемане на допуснатия до разглеждане план от събранието на кредиторите; утвърждаване на приетия план от съда. Следователно недопускането на предложен план с влязло в сила определение на съда по несъстоятелността е равнозначно на липса на утвърден план, т. е. на осъществяване на предвиденото по чл. 710 ТЗ условие за обявяване на длъжника в несъстоятелност.

Следва да се има предвид, че е налице и съдебна практика на ВКС, като с решение № 138/14.08.2017г. по т. д. № 1628/2016г. на ВКС, II т. о. е прието, че производството по чл. 710 ТЗ се изчерпва с проверка на формалните предпоставки за постановяване на решение за обявяване на длъжника, вкл. дали определението по чл. 701, ал. 3 ТЗ за недопускане на плана е влязло в сила.

По тези съображения касационното обжалване на въззивното решение на ПАС не се допуска.

Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 294/23.07.2019г. по т. д. № 422/2019г. на Пловдивски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: