Образувано е по касационна жалба на „Сонев и Синове“ ООД, чрез адв. Р.С против решение № 26/30.11.2017г. на Административен съд - Русе, постановено по адм. дело № 630/2015г., с което е отхвърлено като неоснователно искането на дружеството за прогласяване на нищожност на принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач”, приложена на основание чл. 171, т. 5, б. ”б” ЗДвП от служител на Общинско предприятие (ОП) “Комунални дейности“, спрямо лек автомобил „Фолксваген”, с [рег. номер на МПС] .

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради постановяването му при нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че лицето, приложило мярката като служител на ОП „Комунални дейности“ не е длъжностно лице, натоварено с административни правомощия за осъществяване на контрол за спазване на правилата за движение по ЗДвП.

Искането е за отмяна на решението и прогласяване нищожност на принудителната административна мярка, както и присъждане на направените разноски.

Ответникът - длъжностно лице при ОП "Комунални дейности" - оператор открита платформа с повдигащо устройство - Р.А оспорва касационната жалба, като моли да се остави без уважение, по съображения подробно изложени в представен по делото отговор.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред административния съд е била принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач”, приложена на основание чл. 171, т. 5, б. ”б” ЗДвП на 31.07.2014г. от служител на ОП “Комунални дейности“ спрямо лек автомобил „Фолксваген”, с [рег. номер на МПС],

С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1 ЗДвП – кметът на общината с нарочна заповед е определил длъжностните лица, които да осъществяват действията по налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 5, б. „а“ и б. „б“ ЗДвП, сред които е и лицето, осъществило преместването на процесния автомобил – Р.А.

От фактическа страна съдът е установил, че на 31.07.2014 г. лек автомобил марка „Фолксваген”, с [рег. номер на МПС], управляван от М.С, е бил репатриран от мястото на паркирането му в дясно на пътното платно до оградата на имота на Сектор „Пътна полиция“ (КАТ) - Русе в рамките на населеното място. Това обстоятелство е вписано в нарочен дневник на репатрирани автомобили. Установено е, че ответната страна по делото работи по трудов договор в ОП „Комунални дейности“ на длъжност „оператор технически средства“. По силата на заповед № РД-01-3171/28.12.2012 г. на кмета на О. Р, Р.А е определен за длъжностно лице, което може да премества или да нареди да бъде преместено паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения водач.

При тези данни съдът е приел, че компетентността за репатриране на ППС е изрично възложена от собственик на пътя на съответно длъжностно лице и налагането на принудителната мярка на 31.07.2014 г. е направено в рамките на това овластяване с правомощията по чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" ЗДвП. Предвид липсата на порок, визиран в чл. 146, т. 1 АПК като основание за оспорване, съставът е приел жалбата за неоснователна. Решението е правилно постановено.

Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства и е извършил дължимата преценка за законосъобразност на административния акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК, като се е произнесъл по искането за нищожност на принудителната административна мярка, с което е сезиран.

Съгласно чл. 168, ал. 1 ЗДвП определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. От анализа на нормата следва, че не само министърът, но и собственикът на пътя и на администрацията, която управлява пътя може да определя длъжностни лица, които да налагат ПАМ "преместване на пътно превозно средство". Всеки собственик на път по смисъла на § 6, т. 1 ДР на ЗДвП има законовата възможност да делегира права на лица, които да налагат принудителната мярка, но те следва да бъдат изрично определени и оправомощени.

Собственикът на пътя - общината, чрез своя орган на местното самоуправление - общинският съвет, е предоставил на кмета на общината правомощието да определи длъжностните лица, които прилагат принудителната административна мярка по чл. 171, т. 5, б. „б“ ЗДвП - чл. 30, ал. 2 от Наредбата № 18 за обществения ред при ползване на превозни средства на територията на О. Р, приета от Общинския съвет. С оглед изложеното първоинстанционният съд правилно е приел, че административният орган, оправомощен да приложи принудителна административна мярка от вида на процесната, е от кръга на субектите по чл. 168, ал. 1 ЗДвП, тъй като кметът на община Р., която е собственик на пътя, разполага с правомощие да определи конкретните длъжностни лица. В случая със заповед № РД-01-3171/28.12.2012 г. кметът на О. Р е овластил длъжностни лица с правомощията по чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "а" и "б" ЗДвП, сред които е и Р.А, осъществил преместването на процесния автомобил.

Неоснователно е възражението н касационната жалба, че възложените с тази заповед правомощия по преместване или нареждане за преместване на паркирано МПС, не представлява предоставяне на административни правомощия по налагане на принудителни административни мерки. Първо: заповедта на кмета точно възпроизвежда правомощията на собственика на пътя по чл. 168, ал. 1 ЗДвП – да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство. Второ: вида на приложената принудителна административна мярка е по чл. 171, ал. 1, т. 5 б. „б“ ЗДвП „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.“ .По аргумент от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП законодателят е изключил задължителната писмена форма за прилагането на тази мярка. От изложеното следва, че по същество преместването на МПС представлява принудителна административна мярка, осъществена чрез действие. Видно от доказателствата по делото преместването е осъществено от Р.А, по силата на изрична заповед на кмета на община Р..

При извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при спазване на материалния закон, поради което следва да се остави в сила.

При този изход на спора на касатора не се дължат разноски.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 26/30.11.2017г. на Административен съд - Русе, постановено по адм. дело № 630/2015г. Решението е окончателно.