Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 1978 от 09.11.2017 г. по адм. дело № 2385/2017 г. на Административен съд - Варна. В нея са развити доводи за неправилност на обжалваното решение и се иска отмяната му като недопустимо, неправилно, незаконосъобразно и немотивирано, като се постанови друго, с което да се отхвърли първоначалната жалба на Х.Х срещу заповед № 353/25.07.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие".
Ответникът по касационната жалба - Х.Х, е представил писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му, поради което счита, че същото следва да се остави в сила.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд - Варна е отменил заповед № 353 от 25.07.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) е прекратено служебното правоотношение с Х.Х, за длъжността "началник отдел" в Областна дирекция на ДФЗ - Варна, отдел "Регионален технически инспекторат".
Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства по делото.
Към момента на издаване на обжалваната заповед служителят Х.Х е заемал длъжността началник на отдел "Регионален технически инспекторат", в Областна дирекция - Варна, на ДФ "Земеделие", съгласно заповед за преназначаване № 1070/19.09.2013 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие".
Съдът е проследил служебната кариера на държавния служител и е посочил, че Х.Х е бил първоначално назначен на тази длъжност със заповед № 687/31.07.2012 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", считано от 01.08.2012 година. В утвърдената длъжностна характеристика, изискванията за заемане на длъжността към този момент са - минимална образователна степен - бакалавър, предпочитана специалност - икономика, инженер, агрономство, право.
Преди издаване на процесната заповед, със заповед № 1/07.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание - понижение в по-долен ранг за срок от 1 година. С решение № 2875/16.12.2014 г. по адм. дело № 2808/2014 г. на Административен съд - Варна, оставено в сила с решение № 1759/17.02.2016 г. по адм. дело № 2318/2015 г. на Върховния административен съд, пето отделение, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на служителя е отменена.
Със заповед № 184/17.02.2015 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, считано от 18.02.2015 г. е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя за длъжността "началник отдел" с ранг І младши поради получаване на възможно най-ниската оценка за изпълнение на длъжността за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2014 година. Заповедта е отменена с решение № 2616/09.12.2015 г. на Административен съд - Варна по адм. дело № 636/2015 г., оставено в сила с решение № 8517/03.07.2017 г. по адм. дело № 1951/2016 г. на Върховния административен съд, пето отделение.
Във връзка с влязлото в сила решение на Административен съд - Варна, жалбоподателят е подал до изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ заявление с вх. № 01-1100/293/12.07.2017 г. да бъде възстановен на заеманата от него длъжност – началник на отдел "Регионален технически инспекторат" в Областна дирекция - Варна, на ДФ „Земеделие“.
На 24.07.2017 г. за длъжността началник на отдел „Регионален технически инспекторат" в Областна дирекция – Варна, при ДФ „Земеделие“, е утвърдена нова длъжностна характеристика, разработена от директора на областната дирекция, съгласувана по съответния ред и утвърдена от главния секретар, според която в т. 10 "Изисквания за заеманата длъжност" е посочено: образователна степен - висше, бакалавър; професионална област - аграрни науки, ветеринарна медицина, право.
Със заповед № 352/25.07.2017 г. и във връзка с постъпилото заявление вх. № 01-1100/293/12.07.2017 г., жалбоподателят е възстановен и допуснат до работа на заеманата по служебно правоотношение длъжност - началник на отдел „Регионален технически инспекторат“ с ранг І младши, в Областна дирекция – Варна, на ДФ „Земеделие“, която длъжност е заемал преди издаването на заповед № 184/17.02.2015 г., считано от 25.07.2017 година.
С обжалваната заповед № 353/25.07.2017 г., на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от ЗДСл, считано от 25.07.2017 г. е прекратено служебното правоотношение за длъжността началник на отдел „Регионален технически инспекторат“ с ранг І младши в Областна дирекция - Варна, на ДФ „Земеделие“. В заповедта е посочено, че съгласно утвърдена длъжностна характеристика за длъжността „началник отдел на „Регионален технически инспекторат“ е въведено изискване за образователна степен, каквато Христов не притежава. В резултат на това възниква обективна невъзможност да изпълнява задълженията си, т. к. престава да отговаря на изискванията за заемане на длъжността, регламентирани в длъжностната характеристика.
Съдът е обсъдил изложените фактически обстоятелства и правилно е приел, че не е осъществен фактическият състав на визираното в уволнителната заповед правно основание. Правилно съдът е изтъкнал, че данните по преписката не обосновават извод за настъпила обективна невъзможност служителят да изпълнява функциите и задачите, присъщи на длъжността началник на отдел „Регионален технически инспектора“ при Областна дирекция – Варна на ДФ „Земеделие“. В тази връзка, съдът коректно се е позовал на Класификатора на длъжностите в администрацията, съгласно който изискванията за заемане на тази длъжност визират минимална образователна степен - бакалавър, каквато служителят Христов притежава. Специалните изисквания за вида на образование, с оглед спецификите на функциите и задачите на началник на отдел "Регионален технически инспекторат" са утвърдени с длъжностната характеристика за длъжността. Видно от доказателствения материал е, че длъжностната характеристика на служителя е изменена от директора на областната дирекция и директора на дирекция „Технически инспекторат“ без да е налице нормативна промяна в изискванията за заемане на длъжността. Както вярно е изтъкнал решаващият съд, Върховният административен съд многократно е постановявал в практиката си, че обективна невъзможност в хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл е налице когато в резултат на възникнала нова фактическа обстановка, по причини, които са извън волята на страните по служебното правоотношение, служителят е поставен в невъзможност да изпълнява служебните си задължения. В случая такива обстоятелства не са били установени. Изложените доводи в касационната жалба не налагат обратен извод. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба за длъжностните характеристики на държавните служители изменение на длъжностната характеристика може да се извърши само при наличие на лимитативно посочените предпоставки: 1. настъпили промени в характера и организацията на работата; 2. изменение във функциите на звеното, регламентирани с устройствения правилник на администрацията; 3. въвеждане на нови стандарти, модели и/или технологии за осъществяване на определена административни дейности или работни процеси; 4. предписания от контролни органи. В едномесечен срок от настъпилите промени по ал. 1 се разработва и утвърждава проект на изменената длъжностна характеристика - чл. 8, ал. 2. Екземпляр от утвърдената длъжностна характеристика се връчва на служителя, заемащ длъжността, и се подписва от него - чл. 8, ал. 3. Съдът правилно е установил, че в обсъждания казус не е изпълнено нито едно от посочените три условия, с чието настъпване е обвързана обективната необходимост от промяна в длъжностната характеристика. Изменението в изискванията за заемане на длъжността всъщност се заключава в изключване на специалностите икономика и инженерство от тези, които следва да притежава служителят, заемащ процесната длъжност, без същото да е основано на промяна в условията за изпълнение на функциите и задачите, която произтича от някое от условията по чл. 8, ал. 1, т. 1 - 3 от Наредба за длъжностните характеристики на държавните служители. Касационният жалбоподател аргументира необходимостта от промяната в изискванията за образование с динамичността на националната и европейската нормативна база и материя и необходимостта от познаване на нормативната уредба. Тези обстоятелства, без значение фактическата им достоверност, не се субсумират в хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Останалите доводи в касационната жалба са свързани с правомощията на директора на областна дирекция в ДФ "Земеделие" да организира и контролира работата на администрацията, които не са предмет на оспорване и обсъждане извън контекста на проверката за законосъобразност на обжалваната заповед по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. В този смисъл обемът на правомощия на директорът на областната дирекция не е бил спорен по делото, спорно е било дали са налице обективно съществуващи основания за предприеме действия по изменение на длъжностната характеристика на длъжността, заемана от ответника по касация. Ето защо, от релевираните доводи не следват различни правни изводи, т. к. съдът правилно е приел, че служебното правоотношение на ответника по касация е прекратено без да е налице обективна невъзможност да изпълнява функциите поради липсата на нормативно установени предпоставки за промяна в изискванията за заемане на длъжността.
Неоснователни са възраженията на касатора във връзка с присъдените разноски на жалбоподателя пред първата инстанция. Съдът е уважил направеното възражение за прекомерност и е присъдил разноски в размер на 460лв., който е до близък прага на минималния такъв. Правилно е съобразил представения списък на разноските и останалите документи, удостоверяващи реално плащане на уговореното адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на спора, юридическото лице, в чиято структура е касационният жалбоподател следва да заплати на отвеника по касация Х.Х направените разноски пред касационната инстанция в размер на 650лв., за адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1978 от 09.11.2017 г. по адм. дело № 2385/2017 г. на Административен съд - Варна.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на Х.Х сумата 650лв., разноски пред касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.