Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на В.К от [населено място] срещу решение № 175 от 26.03.2018 г. по адм. дело № 1062 по описа за 2017 г. на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 2153-14-107 от 17.11.2017 г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен.

Изложените съображения за необоснованост и нарушения на съдопроизводствени правила са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. П., е оспорил касационната жалба в писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от КСО.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Плевен е решение 2153-14-107 от 17.11.2017 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. П., потвърждаващо разпореждане № РВ-3-14-00327071/17.10.2017 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което В.К от [населено място] е задължена на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО във връзка с чл. 46, ал. 3 от КСО да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода 28.06.2016 г. - 30.06.2016 г. в размер на 76.87 лв. и лихви – 2.30 лв. (общо 79.17 лв.).

С постановеното решение Плевенският административен съд е отхвърлил жалбата, след като е приел, жалбоподателката неоснователно и недобросъвестно е получавала парично обезщетение за временна неработоспособност през период, през който е упражнявала трудова дейност при друг работодател...