Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ).

Образувано е по касационна жалба от Агенция“Митници“-гр. С. против решение № 7 от 08.01.2018 г., постановено по адм. д. № 309/2017 г. по описа на Административен съд – Кърджали, с което Агенция “Митници“ е осъдена да заплати на Г. Коджаали от [населено място] обезщетение за имуществени вреди в размер на 250 лв., претърпени в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление № 751/26.09.2016 г. на началника на Митница - Пловдив и изразяващи се в платен адвокатски хонорар в хода на съдебното производство по обжалването му, както и сумата от 370 лв сторени по делото съдебни разноски.

Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения от Г. Коджаали иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Редовно призован за съдебно заседание, касаторът, Агенция “Митници“ - София, не изпраща представител и не депозира писмени бележки по съществото на спора.

Ответникът, Г. Коджаали, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не депозира писмени бележки по същество.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

С обжалваното решение АС – Кърджали е осъдил Агенция “Митници“ да заплати на Г. Коджаали обезщетение за имуществени вреди в размер на 250 лв., претърпени в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление № 751/26.09.2016 г. на началника на Митница - Пловдив и изразяващи се в платен адвокатски хонорар в хода на съдебното производство по обжалването му, както и сумата от 370 лв сторени по делото съдебни разноски.

За да стигне до този правен резултат, Административен съд - Кърджали, след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика на ВКС и ВАС по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди - платени адвокатски възнаграждения за защита по административно-наказателни дела, е стигнал до извода, че така предявеният иск е доказан и основателен. По делото безспорно е установено обстоятелството, че Наказателно постановление № 751/26.09.2016 на началника на Митница-Пловдив е отменено като незаконосъобразно по отношение наложеното с него на Г. Коджаали административно наказание “глоба“ в размер на 2000 лв за нарушение по чл. 123, ал. 6 от ЗАДС, видно от влязло в сила решение № 112/23.05.2017 г. по к. а.н. д. № 80/2017 г. по описа на АС - Кърджали. В съдебното производство по обжалване на издаденото НП пред районния съд, Г. Коджаали е била представлявана от адв.. М, като за процесуалното представителство пред съда е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 250 (двеста и петдесет) лв/Договор за правна защита и съдействие от 10.11.2016 г. – л. 42 по н. а.х. д. №1320/2016г. по описа на РС - Кърджали/. Въз основа на така установената фактическа обстановка и, базирайки се на т. 1 от съвместното ТП № 2 от 19.05.2015 г. по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС, както и на ТР № 1/ 15.03.2017г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, административният съд е заключил, че платеното за съдебната защита срещу наказателното постановление адвокатско възнаграждение съставлява имуществена вреда, която е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. По горните съображения АС-Кърджали е уважил предявения от Коджаали иск и е осъдил Агенция „Митници“- София да й заплати на основание чл. 1, ал .1 от ЗОДОВ претендираното обезщетение от 250 лв, както и сумата от 370 лв., представляваща направените от ищцата в хода на исковото производство по ЗОДОВ съдебни разноски. Съдебното решение е частично неправилно.

Правилно административният съд е квалифицирал заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение за процесуална защита в съдебното производство по обжалване на издаденото срещу нея НП като имуществена вреда, причинена пряко от отмененото наказателно постановление, доколкото платени суми за адвокатски възнаграждения могат да се претендират като съдебни разноски в производството, в което са направени, само и доколкото специалният процесуален закон предвижда възстановяването им. Видно от НПК и ЗАНН, липсва изрична разпоредба, според която сумите, платени за адвокатска защита и държавни такси в рамките на административно-наказателните съдебни производства, да могат да бъдат присъдени като съдебни разноски.

Обосновано съдът е заключил, че са осъществени всички кумулативни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ: налице е отменено по съдебен ред като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от административен орган / обстоятелство, определящо издаването на НП при упражняване на изпълнителна, административна власт /, от отмененото като незаконосъобразно НП реално са претърпени имуществени вреди във вид на заплатено за съдебното производство по обжалването му разноски за един адвокат, платените суми за адвокатски хонорар и държавна такса са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото НП, По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ответникът по касация в настоящото производство не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше издаденото и частично отмененото впоследствие като незаконосъобразно наказателно постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход от спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - наказателното постановление. В този смисъл е и приетото ТР № 1/15.03.2017 г. на ОС на съдиите от ВАС, постановено по т. д. № 2/2016 г., явяващо се задължително за всички държавни органи и съдилища по силата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ .

Неправилно обаче административният съд е определил размера на дължимото обезщетение, присъждайки в полза на Коджаали пълния размер на заплатеното от нея адвокатско възнаграждение в съдебното производство по атакуване на процесното НП, без да се съобрази с обстоятелството, че това НП е отменено само частично.

Видно от съдържанието на атакуваното НП, същото съдържа два отделни диспозитива – с него на ищцата е наложено административно наказание „глоба“ в размер от 2000 лв за извършено от нея административно нарушение по чл. 123, ал. 6 от ЗАДС и е постановено отнемане от Г. Коджаали на стоките, предмет на нарушението - общо 20 кутии цигари от две различни марки, всички с надпис „Duty free“.

С решението по к. а.н. х.д. № 80/2017г. по описа на АС - Кърджали наказателното постановление е отменено само в частта, с която на Г. Коджаали е наложено административно наказание “глоба“ в размер на 2000 лв. Същото НП обаче е оставено в сила ва частта, с която от Коджаали са отнети в полза на държавата стоките, предмет на нарушението.

Доколкото, видно от договора за правна помощ и съдействие, уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 250 лв е за процесуално представителство в административно-наказателното производство по обжалване на цялото НП, а същото е отменено само частично –по отношение наложената глоба, но не и по отношение отнемането на стоките в полза на държавата, то и размерът на реално претърпените вреди, резултат от отмененото НП, следва да бъде съобразен с частичната отмяна на това НП и намален на половина. Съответно на отхвърлената част от претендираното обезщетение следва да бъде намален и размерът на присъдените в полза на ищцата пред АС - Кърджали съдебни разноски – от 370 на 200 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 7 от 08.01.2018 г., постановено по адм. д. № 309/2017 г. по описа на Административен съд – Кърджали В ЧАСТТА МУ, в която Агенция „Митници“- София е осъдена да заплати на Г. Коджаали обезщетение за имуществени вреди - изплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие в производството по а. н.д. № 1320/2016г. по описа на РС - Кърджали за сумата над 125 /сто двадесет и пет/ лв до пълния присъден размер от 250 лв, както и в частта му, в която Агенция „Митници“ –София е осъдена да заплати на Г. Коджаали съдебни разноски за производството за сумата над 200 / двеста /лв до пълния присъден размер от 370 лв. и, ВМЕСТО НЕГО, ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Коджаали от [населено място] срещу Агенция „Митници“- София иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди - изплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие в производството по а. н.д. № 1320/2016г. по описа на РС - Кърджали за сумата над 125 /сто двадесет и пет/ лв до пълния предявен размер от 250 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7 от 08.01.2018 г., постановено по адм. д. № 309/2017 г. по описа на Административен съд – Кърджали в останалата му неотменена част. Решението е окончателно.