Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от И.И, чрез пълномощника му адв. Г.Ю, против решение № 419 от 22.03.2017 г., постановено по адм. дело № 47/2017 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за задържане на лице № 339зз-20 от 21.01.2017 г., издадена от полицейски служител от РУ гр. С.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради необоснованост на изводите на съда, допуснати нарушения на материалния и процесуален закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се изводът на съда, че обжалваната заповед е мотивирана и в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Цитираната в заповедта докладна записка не е връчена на жалбоподателя, не става ясно целта на задържането, като посочването на същата не удовлетворява изискването за посочване на "другия закон" в хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР), на което основание е издаден оспорения акт. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и делото да бъде решено по същество като се уважи жалбата и се отмени заповедта за задържане като незаконосъобразна. Претендират се разноски за двете инстанции.

Ответникът - М.К - полицейски орган - полицай охрана на обществения ред (ООР) в РУ Сандански не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и моли постановеното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите в касационната жалба, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок...