Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А.В, чрез пълномощника му адв. Р.Д – САК, срещу Решение № 1619 от 13.03.2017 г., постановено по адм. дело № 9655/2016 г. от Административен съд София-град (АССГ). В жалбата се релевират доводи за неправилност на обжалвания акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество.

Ответникът – Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ), чрез процесуалния представител юрк. А.Д, в съдебно заседание и в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като моли да бъде оставена без уважение, а процесното решение да бъде оставено в сила, като законосъобразно и правилно.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

Производството пред Административен съд София-град е образувано по искова молба, подадена от А.В срещу Агенция за държавна финансова инспекция, с която се претендира ответникът да бъде осъден, по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 170 000 (сто и седемдесет хиляди) лева, ведно с лихвите от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените в производството съдебни разноски за това, че в рамките на повече от седем години е преживял непрекъснат дискомфорт от необходимостта да се съобразява с ограниченията, произтичащи от наложените му наказания, бил е изолиран от близки и познати, никой не желаел да контактува с него, тъй като официално...