Производството е по реда на чл. 145 -178 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 124 ал. 1 Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по жалба на Т. И. Г. от гр. С. срещу заповед № РД-15-913 от 13.11.2009 г. на Министъра на земеделието и храните, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 106 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 108 ЗДСл и Постановление на Министерски съвет (ПМС) № 265 от 10.11.2009 г., считано от 13.11.2009 г. Твърди, че в случая липсва съкращаване на длъжността му като нормативно определена позиция, не са променени функциите и задълженията присъщи на същата, същевременно с цитираното в заповедта ПМС е предвидено създаването на Областните дирекции „Земеделие” (ОДЗ) като специализирани териториални администрации към Министъра на земеделието и храните чрез преобразуване на съществуващите такива в структурата на Главна дирекция „Земеделие” при Министерство на земеделието и храните. Моли съда поради изложеното да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна и бъде възстановен на заеманата от него длъжност.

Ответникът, чрез процесуалния си представител и в представени писмени бележки оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е основателна.

Не се спори между страните, а и от заповед № РД-15-1620 от 30.10.2008 г. на Министъра на земеделието и храните за изменение на заповед № РД-15-743 от 21.04.2003 г. се установява, че жалбодателят е заемал длъжността „директор” с ранг ІV старши на Областна дирекция „Земеделие и гори” София-град, която е била част от структурата на МЗХ в Главна дирекция „Земеделие”.

С...