Производството е по реда на чл. 33 – 40 от Закона за Върховния административен съд, вр. чл. 131 – 132 от Данъчния процесуален кодекс отм. , вр. § 5, ал. 4 от ПЗР на Данъчно–осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”, гр. В., срещу решение № 1276/02.12.2005 г. по адм. дело № 1606/2004 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменен ДРА № 1-23-298/04.06.2004 г. на ТДД – гр. Д., в частта потвърдена с решение № 753/16.08.2004 г. на директора на РДД – гр. В., с която на „К. Г.”, с. Г. допълнително е начислен ДДС върху продажбата на стоки под себестойността в размер на 5388, 90 лв. и не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 12600 лв., в резултат на което за ревизираните данъчни периоди от 01.06.2001 г. до 31.12.2003 г. са определени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС – ДДС за внасяне в размер на 17988, 90 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 6119, 81 лв. Вместо това съдът е признал право на приспадане на данъчен кредит на „К. Г.”, с. Г. за данъчни периоди м. 08.2001 г., м. 11.2001 и м. 01.2002 г. в общ размер на 12600 лв. по фактури № 66/31.08.2001 г., № 83/30.11.2001 г. и № 84/29.01.2002 г., издадени от доставчика ЕТ „Вектор – Ц. Ванков”, гр. В..

Ответникът - „К. Г.”, с. Г. ангажира становище за неоснователност на касационната жалба чрез постъпило писмено становище. Моли обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за частична основателност на касационната жалба по подробно изложени съображения.

Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 39 ЗВАС приема за установено следното:

Касационната жалба е...