Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. С. от гр. С. срещу решение № 104 от 19.10.2011 г., постановено по адм. д. № 178 по описа за 2011 г. на Административен съд-Ловеч. С него съдът е отхвърлил иска да бъде осъдена Общинската служба „Земеделие” (ОСЗ)-Троян да приключи процедурата по обезщетяване и да издаде решение на основание чл. 27а ППЗСПЗЗ за обезщетяване със земя.
В касационната жалба са развити оплаквания за нищожност и неправилност на решението – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 1 и 3 АПК. По подробно изложените съображения в нея се моли, решението да се отмени като се постанови друго по съществото на спора, с което се констатира бездействието на ОСЗ-Троян да изпълни задължението си по обезщетяване произтичащо от чл. 10б ЗСПЗЗ.
От ответната страна по касационната жалба – ОСЗ-Троян е постъпил писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, в който се изразява становище за неоснователност на касационната жалба. В нея са направени твърдения опровергаващи тези, направени в касационната жалба. По изложените съображения и в писмени бележки се моли, решението на съда да бъде оставено в сила.
Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът след пълно и всестранно изясняване на фактическата обстановка по спора е постановил правилно, обосновано и законосъобразно решение. Прокурорът счита, че правилно съдът е достигнал до извода, че не се касае за бездействие от извършване на фактическо действие, произтичащо пряко по силата на нормативен акт от страна на ОСЗ-Троян, а за издаване на индивидуален административен акт – решение по чл. 27а ППЗСПЗЗ. Прокурорът намира, че след като не е изпълнена процедурата по чл. 19, ал. 21 ППЗСПЗЗ, ОСЗ-Троян не би могла да обнародва в „Държавен вестник” плана за обезщетяване. При неосъществен фактически състав не е възможно и издаването на решението по чл. 27а.
Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения:
Административният съд-Ловеч е бил сезиран с иск предявен от М. М. С. с правно основание в чл. 257 АПК, след уточняването му, срещу ОСЗ-Троян да преустанови бездействието си и да издаде решение по чл. 27а ППЗСПЗЗ, с което да приключи процедурата по обезщетяване.
От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил фактите по спора относно активната легитимация на ищеца и издадените решения от ОСЗ-Троян за възстановяване на правото на собственост върху земите на наследниците на А. М. С.. За две от заявените земи са били издадени решения съответно № 4-3 от 12.06. 2001 г. и № 3-3 от 12.06.2001 г., с които на основание чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ на наследниците на А. М. С. е определено обезщетяване със земя, на посочената стойност в решенията.
Съдът е съобразил, че обезщетяването със земя се извършва по реда на чл. 27а ППЗСПЗЗ, но преди издаването на решението за конкретно определен имот от плана за обезщетяване е необходимо изпълнението на процедурата по реда на чл. 19 ППЗСПЗЗ. Съдът е проследил всички извършени действия до момента на изработване на плана за обезщетяване. Процедурата е продължила повече от осем години, като е достигнала до етап съставен протокол от 9.09.2011 г. на приемателната комисия, назначена от директора на Областна дирекция „Земеделие” (ОДЗ) – Ловеч, с който е приет проекта на плана за обезщетяване. Предстояло е одобрение от министъра на земеделието и храните, а след това и обнародването му „Държавен вестник”. Едва след обявяването на плана за обезщетяване се издават решенията от съответната ОСЗ за обезщетяване със земя – решенията по чл. 27а ППЗСПЗЗ.
При така установената и безспорна фактическа обстановка съдът е направил правни изводи, че предявеният иск е неоснователен. Съдът е приел, че не се касае за бездействие от страна на ОСЗ-Троян относно задължението й да извърши фактическо действие произтичащо от нормативен акт. Според съда завършването на процедурата по обезщетяване или издаването на решене по чл. 27а е волеизявление за издаване на индивидуален административен акт.
Така постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Неоснователен е доводът за нищожност на решението. Съдебното решение е постановено от съдия в надлежен състав, в което са изложени ясни и разбираеми мотиви. Обстоятелството, че предявеният иск е бил отхвърлен не прави решението нищожно.
Неоснователно е и твърдението, че решението е необосновано. Съдът в изпълнение на служебното начало е събрал всички относими към спора писмени доказателства, които е обсъдил в мотивите на решението си. Тях е подвел под релевантните правни норми от ППЗСПЗЗ и е извел правилни правни изводи.
При постановяване на решението си съдът не е нарушил материалния закон.
Защитата по чл. 257 АПК е защита срещу неоснователно бездействие на административен орган да извърши фактически действия, за които е задължен пряко от нормативен акт. Завършването на процедурата по обезщетяване с издаването на решение по чл. 27а ППЗСПЗЗ не представлява фактическо действие, а правомощие на административен орган да издаде индивидуален административен акт. Правомощието на органа по поземлената реформа представлява не само право да издаде решение, но и задължение. Не това му правомощие съответства правото на лицето, на което е признато правото да се възстанови собствеността върху земеделската земя, да получи решение с описана земя-земеделски имот, определен по местност, площ, граници и с издадена скица към решението на ОСЗ, което по правната си същност е конститутивно. Когато е отказано правото на реално възстановяване на собствеността върху земеделската земя по причини визирани в чл. 10б ЗСПЗЗ законодателят е предвидил обезщетяване със земя и/или поименни компенсационни бонове. В конкретния случай е определено обезщетяване със земя, от плана за обезщетяване. Вярно е, че изработването на плана за обезщетяване е продължило през дълъг период от време, както е и вярно това, че законодателят не е предвидил срок за завършването му. Но без изпълнение на законовата процедура визирана в чл. 19 ППЗСПЗЗ не може да се постанови решение по чл. 27а или ОСЗ да определи някакъв имот за обезщетяване. От фактическите установявания на съда безспорно е установено, че е предстоящо одобряването на проекта на плана за обезщетяване, след което той ще се обяви в „Държавен вестник”. От това не следва, че ОСЗ е бездействала, а поради допуснати грешки при изработването на плана се е наложило неговото връщане за поправки, което е забавило приемането му.
От изложеното следва, че съдът правилно е квалифицирал спора, след правилно установена фактическа обстановка и е направил и законосъобразни изводи. По чл. 257 АПК може да се търси само защита от бездействие на административен орган, изразяващо се в неизвършване на фактическо действие от органа, което пряко е задължен да извърши по силата на нормативен акт.
Като е достигнал до този правилен и законосъобразен извод съдът е постановил законосъобразно решение. Не са допуснати твърдяните в жалбата нарушения съставляващи основания за касационната му отмяна, поради което решението ще следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила решение № 104 от 19.10.2011 г., постановено по адм. д. № 178 по описа за 2011 г. на Административен съд-Ловеч. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. Х./п/ Д. А. Н.Д.