Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - град София чрез процесуалния му представител юриск. Митев против решение № 5720 от 29.08.2013 г., постановено по адм. дело № 9408/2012 г. по описа на Административен съд-София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК, подробно развити като доводи в касационната жалба.
Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява, не се представлява и не депозира писмено становище по същество.
Ответникът, Г. Т. К. от гр. Б., редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Производството пред АССГ е образувано по жалба на Г. К. против уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. изх. № 02-130-6500/2552 от 20.07.2012 г. на Изпълнителния директор на ДФ”Земеделие” за изплащане на субсидии по подаденото от земеделския производител Общо заявление за подпомагане УИН: 13/030611/56893, с което по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и по схемата Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/ са оторизирани суми в размер на 0 лева, вместо исканата финансова помощ по СЕПП- 10 103.18 лв. и по НР1 – 11 466.86 лв. С административния акт изпълнителният директор на ДФЗ е приел, че след извършени административни проверки по чл. 37 от ЗПЗП от заявените за подпомагане 2 земеделски имота, части от всеки един от тях се явяват недопустими за подпомагане, като от общия заявен размер от 8.71 ха, размерът на недопустимата за подпомагане площ сумирано възлиза на 0.31ха.
Без да се позове на разпоредбата на чл. 58 от Регламент (ЕО) №1122/2009г. на Комисията от 30.11.2009г., но базирайки се на чл. 43, ал. 3, т. 1 и т. 4 от ЗПЗП и неотстранено наддеклариране на площи, административният орган е отказал изцяло оторизация по мярка СЕПП.
По отношение втората, заявена от земеделския производител и отказана от изпълнителния директор на ДФЗ мярка – НР1, административният орган се е мотивирал с разпоредбата на чл. 14 от Наредба № 11 от 03.04.2008г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 „ Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони” и мярка 212 „ Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони”.
С обжалваното в настоящото производство съдебно решение съдът е отменил Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011г. изх. № 02-130-6500/2552 от 20.07.2012 г. и е изпратил преписката на административния орган - изпълнителния директор на ДФ”Земеделие” за ново произнасяне съгласно указанията, дадени в мотивите на същото.
За да стигне до този правен резултат, АССГ , след като подробно е обсъдил приложимата нормативна база, е приел, че при издаване на уведомителното писмо административният орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обуславящи неговата незаконосъобразност. На първо място – земеделският производител с общото заявление за подпомагане за кампания 2011г. е кандидатствал за субсидии по три мерки : СЕПП, НР1 и по Схемата за национални доплащания за говеда и/ или биволи, необвързана с производството / НДЖ 1 /, като с уведомителното писмо административният орган въобще не се е произнесъл по третата заявена мярка - НДЖ1. На следващо място – според АССГ по отношение мярката СЕПП изпълнителният директор на ДФЗ не е изложил каквито и да било релевантни фактически и правни мотиви в акта си, обосноваващи направения отказ за изплащане на суми, доколкото установената с УП недопустима за подпомагане площ от 0, 31 ха /независимо от основанието за тази недопустимост / попада под 3-те % по чл. 58 от Регламент (ЕО) №1122/2009г. на Комисията от 30.11.2009г. и не води до отказ за субсидиране. Подобни мотиви не се съдържат и в назначената, приета по делото като неоспорена от страните и кредитирана изцяло от съда съдебно - техническа експертиза. На база представената административна преписка и заключението на вещото лице, съдът е стигнал до извода за липса на фактически мотиви за отказа за плащане и на заявените за субсидиране суми по мярка НР1. Основавайки се на експертизата по делото, съдът е заключил, че доколкото за годините 2007, 2008, 2009г. жалбоподателят е заявявал за подпомагане имоти, различни от тези по заявлението му за кампания 2011г., не може да се направи сравнение между парцелите /БЗС/, заявени за кампания 2010г. и тези, заявени за кампания 2011г. и не може да се търси процент на пресичане между тях. Съдът не е приел за достатъчен мотив за отказа по мярка НР1 цитирането на законовата разпоредба на чл. 14 от Наредба № 11 / 03.04.2008г. за прилагане на мярка 211 и 212, тъй като по делото не са доказани нито получени компенсаторни плащания, нито поредната година на поетия ангажимент, нито коя е тази година по ред спрямо първия поет ангажимент, не са изложени мотиви, ако се касае за 2010г. –защо административният орган е счел, че подаденото заявление за подпомагане за тази година по НДЖ1 и НДКМ2 не следва да се счита за заявление за подпомагане. Поради пълната липса на фактически основания и мотиви за постановяване на обжалваното УП, АССГ е приел същото за незаконосъобразно като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и е отменил същото. Съдебното решение е правилно.
Настоящият касационен състав споделя изцяло развитите от първоинстанционния съд доводи за незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо като постановено при липса на каквито и да било фактически основания, което води до пълна немотивираност на акта и поставя касационната инстанция в невъзможност да прецени материалната му законосъобразност.
Правилни са развитите от АССГ доводи за липса на изложени както в УП, така и в административната преписка по постановяването му, така дори и в съдебно-агрономическата експертиза, приета в съдебното производство, фактически мотиви да бъде отказано изплащане на суми по мярката СЕПП, заявена за кампания 2011г. Обосновано, на база съдържанието на самия обжалван акт, АССГ е заключил, че констатираните като недопустими за подпомагане 0.31 ха спрямо общо заявените 8.71 ха, попадат под предвидените в чл. 58 от Регламент (ЕО) №1122/2009г. на Комисията от 30.11.2009г. 3 %, поради което не е налице предвидена в закона забрана за изплащане на заявеното подпомагане за тази мярка.
Обосновано АССГ е заключил, че в административния акт и придружаващата го административна преписка по издаването му, липсват валидни мотиви и за отказа за изплащане на заявената субсидия по мярка НР 1. Правилно съдът е приел, че цитирането на правната разпоредба на чл. 14 от Наредба № 11 от 03.04.2008г. не отменя задължението административният орган, освен правното основание, да изложи в акта си и фактическото основание за направения отказ. Независимо от обстоятелството, че според експертизата земеделският производител е кандидатствал по мярка 211 за годините 2007, 2008, 2009 г. , липсват каквито и да било фактически мотиви защо следва да се приложи разпоредбата на чл. 14 от наредбата - получени ли са компенсаторни плащания и какви, коя е началната, съответно – поредната година на поетия ангажимент, не са изложени мотиви, ако се касае за 2010г. –защо административният орган е счел, че подаденото заявление за подпомагане за тази година по НДЖ1 и НДКМ2 не следва да се счита за заявление за подпомагане.
По горните съображения, касационната жалба се явява неоснователна, а съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5720 от 29.08.2013 г., постановено по адм. дело № 9408/2012 г. по описа на Административен съд-София град. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. У. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ П. Г./п/ А. Р. А.Р.