Съдебното производство по чл. 239, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по искане, подадено от М. М. М. от гр. С., за отмяна на влязло в сила решение № 9406 от 06.07.2010 г., постановено по адм. дело № 15082 от 2009 г. по описа на Върховния административен съд - ІІІ отделение.

В искането се поддържа, че след постановяването на съдебното решение молителят е научил през м. октомври 2010 г. от бившата си съпруга К. Д., че и по отношение на ползваното от нея държавно жилище е издадена заповед за изземване на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) вследствие на прекратен наемен договор. Издадените заповеди: заповед № РД-04-24 от 09.04.2009

г. на областния управител на област С., с която е отменена заповед № РД-04-024 от 15.07.2005 г. за отдаване под наем на името на К. Д. на държавно жилище в гр. С., ул. "Ч. Д." 25 - предизвестие изх. № 94 КК от 21.04.2008

г. за прекратяване на наемния договор за същото държавно жилище, и заповед № РД-15-206 от 03.11.2008 г.

за изземване на основание заповед по чл. 80, ал. 1 ЗДС на жилището, според молителя са нови доказателства относно законосъобразността на заповед № 741 от 14.06.2006 г. на кмета на Столичната община - район "Искър". Според молителя административните актове са от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да му бъдат известни, и "

свидетелстват за прекратяване на наемното правоотношение по отношение на държавното жилище с обратна дата, т. е. към 15.07.2007 г."

- датата, на която е сключен договор за наем за общинското жилище.

Ответникът по молбата за отмяна в писмено възражение-отговор е изразил становище за неоснователност на молбата по изложени съображения, че посочените в искането за отмяна административни актове са били известни на молителя и не следва да се преценяват от съда...