Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на началника на Митническо бюро – гр. Ш. срещу решение № 153/15.11.2010 г., постановено по адм. дело № 317/2010 г. по описа на Шуменския административен съд, с което е отменено решение № 283/21.01.2010 г. на същия началник по ЕАД № 08BG002008Н0005997/04.03.2008 г.

Релевират се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нрушения при прилагането на материалния закн, съществени нарушения на съдопрозиводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът не е съгласен с изводите на съда, че е налице комисионен договор, възнаграждението по който да се приеме като “комисионна за покупка”, което не следва да се включва в стойността на внесените стоки. В касационната жалба се съдържа оплакване, че договорената комсионна е в границите от 10 % до 40 %, а реално изплатната възлиза на 1, 73 %. Според касатора е налице и разминаване в описания във фактурата за комисионното възнаграждение договор № 31/04/П/26.01.2004 г., а не комисионен договор № 31/04/К/31.01.2004 г., като първият договор не е представен по делото. Твърди, че решението на митническия орган, с което сумите, посочени във фактурата за комисионно възнаграждение да се включат в стойността на стоките е правилно. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата на “Примекс” ЕООД срещу решението на митническия орган.

Ответникът по касационната жалба “Примекс” ЕООД – гр. К. в писмен отговор, депозиран по делото я оспорва

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, І отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение на митническия роган е издадено в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона по смисъла на чл. 146, т. 4 и 5 АПК. Съдът е отграничил спорното и безспорното по казуса и е приел, че спорът е правен и касае характера на плащането по фактурата, издадена от “Х. В.” ООД – Лондон

относно това дали то представлява “комисионна за покупка” и дали е налице основанието по чл. 32 от Регламент (ЕИО) на Съвета № 2913/92 г. при определяне на митническата стойност да се прибавят разходите по приложената фактура за комисионна като реално платената или подлежаща на плащане цена на внесените стоки. Съдът е дал отговор на този въпрос, приемайки за незаконосъобразно установеното от митническия орган, че плащането по посочената фактура е част от митническата стойност на внесените стоки. Съдът е обсъдил клаузите на представения по делото комисионен договор № 31/04/К/31.01.2004 г. и е приел, че вследствие на него “Х. В.” ООД се е задължила да закупи стоките – външни и вътрешни гуми и предпазни ленти директно от производителя “Днепрошина” АД – Украйна

от свое име и за сметка на “Примекс” ЕООД, а последният се е задължил да заплати на посредника комисионна при условията по т. 4 от договора. Обсъдена е от съда и правната норма на чл. 348, ал. 1 ТЗ, уреждаща комисионния договор, както е и налице позоваване на Сборник с текстове по митническа стойност (TAXUD/800/2002-EN) и цитиранато в него решение С-299/90, постановено по отправено преюдициално запитване относно тълкването на чл. 3 от регламент (ЕИО)№ 1224/80 на Съвета относно стойността на стоките за митнически цели. Съдът се е позовал и на чл. 32, § 4 от Регламент (ЕИО) на Съвета № 2913/92 г. и е приел, че са изпълнени изискванията му, включително и първата предпоставка, предвид представената фактура № 25981/28.02.2008 г. с доставчик “Днепрошина” АД – Украйна и купувач “Х. В.” ООД.

Първоинстанционното решение е правилно постановено.

Първото оплакване в касационната жалба, че не е представен комисионен договор, е неоснователно. Представеният като доказателство комисионен договор№ 31/04/К/31.01.2004 г. между “Примекс” ЕООД и “Х. В.” ООД – Лондон

установява, че последният като посредник закупува гуми и предпазни ленти от “Днепрошина” АД – Украйна

от свое име и за сметка на “Примекс” ЕООД с уговорена в договора комисионна и предварителна заявка на стоките. Договорът правилно е характеризиран от съда като договор за непряко представителство по смисъла на чл. 348, ал. 1 ТЗ. В този смисъл спорът правилно е определен от съда и той касае изясняване на характера на плащането по фактурата, издадена от "Х. В." ООД - Лондон - дали е "комисионна за покупка" или друг вид комисионна и съответно приложимостта на чл. 32, § 1, "а", "i" от Регламент (ЕИО) на Съвета № 2913/92 г. (Митнически кодекс на Общността) за определяне на митническата стойност. Съгласно текста на чл. 32, §1, "а", "i" от Митническия кодекс, при определяне на митническата стойност съгласно чл. 29, към действително платената или подлежаща на плащане цена за внасяните стоки се прибавят, доколкото се плащат от купувача, но не са включени в действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките, следните суми: комисионни и възнаграждения за посредничество, с изключение на комисионните за покупката. Разпоредбата на §4 от чл. 32 МКО определя, че за целите на тази глава - Глава 3 от Митническия кодекс терминът "комисионна за покупката" означава възнаграждението, платено от вносител на агента му за услугата да го представлява при покупката на остойностяваните стоки. Правилно съдът е приел въз основа на доказателствата по делото, че платената от "П"ЕООД. Като се има предвид дефиницията на комисионен договор по ТЗ и уговореното по договора, е обоснован и правилен извода на съда за наличие на непряко представителство, с което е приел за неоснователен извода на митническия орган, позовавайки се на примера, посочен в Сборник с текстове по митническа стойност (ТАХUD/800/2002-BG) на Комитета по Митническия кодекс, О. М. стойност, че един от основните признаци, сочещи наличието на "комисионна за покупка", е "агентът" да действа от името и за сметка на купувача, т. е. пряко представителство. Съдът е приел този довод на административния орган за неоснователен, позовавайки се на цитирано в същия Сборник с текстове по митническа стойност (ТАХUD/800/2002-BG) на Комитета по Митническия кодекс, решение от 25.07.1991г. на Съда на ЕО(сега СЕС) по дело С-299/90, постановено по отправено до съда преюдициално запитване относно тълкуването на чл. 3 от Регламент (ЕИО) №1224/80 на Съвета от 28 май 1980г. относно стойността на стоките за митнически цели. Съгласно постановеното решение по Дело C-299/90 - Hauptzollamt Karlsruhe срещу Gebr. Hepp. GmbH &Co KG: "А"ООД на "П"ЕООД за покупката, като е потвърдил факта, че към процесния ЕАД е приложена само фактурата издадена от доставчик "Д"ООД - Лондон. Действително, прехвърлянето на стоките от "Х. В."ООД на "П"ЕООД не е надлежно документирано, чрез издаване на фактура, но съдът е приел, че въпреки липсата на такава фактура, приложените по преписката и приети по делото доказателства установяват по безспорен начин, че "П"ЕООД е получател на стоките, като това е изрично вписано в издадената фактура от "Д"ООД - Великобритания, която е приложена към процесния ЕАД. Видно от заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че стоките, предмет на процесния ЕАД, са осчетоводени в "П"ЕООД като закупени стоки по счетоводна сметка 304 "С"ООД. Като основание за направеното осчетоводяване е послужила митническата декларация за осъществен внос с вписана в кл. 22 обща фактурна стойност 35 719 щатски долара , по фактура № 28022008/28.02.2008 г,

издадена от "Х. В."ООД - Великобритания на "П"ООД по фактурата с посочен доставчик ОАО "Д"ЕООД за стойността на стоките, следва да се приеме, че е доказано наличието на продажба на стоките, посочени в митническата декларация от "Х. В." ООД на "П"ЕООД, като стойността на стоките е в същия размер, в който са закупени от производителя. Именно "П"ЕООД е лицето, което въвежда стоките, посочени в ЕАД и извършва митническото деклариране за прилагане на митнически режим "допускане за свободно обращение" от свое име и за своя сметка. То е носител на задължението за заплащане на митническото задължение, възникнало при допускане за свободно обращение на стоката, подлежаща на облагане с вносни сборове. В приложения към ЕАД Сертификат за произход на стоката (Формуляр А) е отразено, че износител е "Д"ЕООД, съгласно фактура №32/04.03.2008 г., издадена от "С"ЕООД

във връзка с превоза на стоките от отправния пункт - Днепропетровск, Украйна.

Издадената фактура от "Х. В."ООД на "П"ЕООД с посочено основание "комисионна за покупка" в размер на 619

щатски долара, е осчетоводена като задължение на оспорващия към "Х. В." ООД за извършена услуга. Налице е и отделно плащане по тази фактура, което е потвърдено от приетото по делото заключение на вещото лице. Във фактурата за комисионната като основание за издаване е посочен договор №31/04/П от 26.01.2004г., вместо договор №31/04/К от 31.01.2004г. Погрешното посочване на номера и датата на договора, по който е фактурирана комисионната за покупка, не дава основание да не се зачете като решаващо съдържанието на фактурата, като основание за плащане на сумата от

619

щатски долара като "комисионна за покупката". Правилни са изводите на съда, че отразеното в двете фактури, съответства на двата договора и оформеният от вносителя ЕАД, ведно с приложенията към него, съответства на отношенията между "П"ЕООД и "Х. В."ООД-Лондон по представения комисионен договор №31/04/К от 31.01.2004г. и платената сума от

619

щатски долара по посочената по-горе фактура представлява комисионна за покупката и същата правилно е изключена от вносителя при деклариране на митническата стойност на внесените стоки по ЕАД №

08BG002008Н0005997/04.03.2008 г.

Предвид изложеното по-горе законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че са налице безспорни доказателства, обосноваващи характера на плащането по фактурата, издадена от "Х. В."ООД на "П"ЕООД като "комисионна за покупката", поради което решението на митническия орган с определена увеличена митническа стойност чрез включване на тази сума в митническата стойност на внесените стоки по процесното ЕАД е незаконосъобразно, като издадено при неправилно приложение на чл. 32, §1, б."а" i) МК.

Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК

Водим от горното и и в същия смисъл Върховният административен съд, І отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 153/15.11.2010 г., постановено по адм. дело № 317/2010 г. по описа на Шуменския административен съд.

РЕШЕНИЕТО

не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Ф. Н.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. А./п/ И. А.а

С.А.