Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби.

Първата е подадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, гр. С., чрез процесуален представител, срещу решение № 12849 от 04.10.2013 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд, по адм. дело № 13078/2012 г., с което по жалба на „У. Ф. БГ” ЕООД е отменено решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) в частта му по раздел ІІІ, т. 11. Иска се отмяна на постановеното решение.

Втората – от „У. Ф. БГ” ЕООД, гр. С., представлявано от управителя И. Т., срещу решение № 12849 от 04.10.2013 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд, по адм. дело № 13078/2012 г., в частта с която е оставена без разглеждане жалбата му срещу решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в частта му по раздел ІІ, т. 2 и по раздел ІІІ, т. 12 и е прекратено производството по делото в тази му част. Излагат се довод за неправилност решението в тази му част и се иска постановяване на ново решение по съществото на спора.

Oтветникът – „Електроенергиен системен оператор” ЕАД не взема становище по касационните жалби.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби.

Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба на ДКЕВР е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Съдът намира обаче, че същата се явява процесуално недопустима на друго основание.

Касационната жалба на от „У. Ф. БГ” ЕООД, гр. С. е допустима, като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, но е неоснователна.

По първата касационна жалба съдът намира следното:

След извършена служебна проверка...