Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. К. И., чрез процесуален пълномощник, против решение № 261530 от 02.12.2020 г., постановено по в. гр. д. № 5336/2020 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, II-Б състав, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 79163 от 30.04.2020 г. по гр. д. № 15842/2019 г. по описа на Софийския районен съд, 28-ми състав, за отхвърляне на иска на касатора срещу ЗД ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД за заплащане на сумата 5 092.76 лв. – застрахователно обезщетение по образувана щета във връзка с ПТП, настъпило на 01.11.2018 г., с участието на л. а. Мерцедес Ц500 с [рег. номер на МПС], на основание чл. 405 КЗ.

В касационната жалба се сочи, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. По изложени в същата доводи относно необосноваността на обжалвания акт и неправилното приложение на чл. 301 ТЗ се моли за отмяната му, с присъждане на разноските за всички инстанции.

Допускане на касационно обжалване се претендира в хипотезите на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 и чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК. Формулирани са следните въпроси, по които според касатора въззивният съд се е произнесъл, а именно: 1/ С прихващането на поредна вноска по договор за застраховане може ли да се приеме, че застрахователят с конклудентни действия приема договора за действащ; 2/ Допустимо ли е съдът да приеме, че извършени от служители на застрахователя действия по образуване на щета, огледи и пр. не можели да ангажират ответника, тъй като са без представителна власт и не са потвърдени от представляващия ответника, вкл. и по реда на чл. 301 ГПК, при положение, че се касае за служители на застрахователя, действащи в изпълнение на своите служебни задължения, когато самият застраховател дори не се е позовал на подобно възражение по делото. Твърди се от касатора, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като отговорът им ще запълни празноти в закона, както и че са очевидно неправилно разрешени от въззивния съд.

Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник – гл. юрисконсулт, с писмен отговор с срока по чл. 287 ГПК изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване. Не е формулирано искане за присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, II-ро отделение, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, констатира следното:

Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в законоустановения срок по чл. 283 ГПК и е насочена против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Въззивният съд, за да достигне до обжалвания краен резултат по спора, е приел, че застрахователният договор, сключен между страните по застраховка КАСКО на МПС, е прекратен на 05.10.2018 г. с уведомление от ответника и след изтичане на срока на предизвестието. Съдът не е споделил доводите на ищеца, че с последващи действия на застрахователя предизвестието е „оттеглено“, респективно с конклудентни действия е „потвърдено“ подновяването/продължаването на договора.

В този смисъл е изложил съображения, че самият факт на плащане по предходна щета /образувана на 20.09.2018 г./ не може да се счете за съгласие за сключване на нов или за продължаване на прекратения застрахователен договор. Платената на 12.10.2018 г. сума по щетата е била намалена с третата вноска по договора, като на 10.12.2018 г. ответникът е заявил, че същата е била неправилно прихваната, а на 17.12.2018 г. е превел сумата на ищеца. Въззивният съд е посочил, че горните действия не могат да се приемат за конклудентно сключване/подновяване на договора след неговото прекратяване, т. к. между страните не е постигнато съгласие по съществените елементи от договора. Приел е, че липсва изявление от упълномощено да представлява ответника лице, че погрешно удържаната сума се приема като плащане на третата вноска и че е налице съгласие договорът да продължи или да се поднови при старите условия. Действията на служители на ответника по образуване на щета, огледи и пр. не могат да го ангажират в поддържания от ищеца смисъл, тъй като са без представителна власт и не са потвърдени, вкл. при условията на чл. 301 ГПК. Съдът е посочил, че ответникът двукратно – още на 13.11.2018 г. /преди дължимостта на третата вноска/, както и на 10.12.2018 г. - е отрекъл изрично наличието на действащ застрахователен договор, а извършените действия във връзка с щетата от 02.11.2018 г., по която се претендира плащане, са квалифицирани от съдебния състав единствено като лоша организация в ответното дружество, без последици за вече прекратения застрахователен договор.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, поради следното:

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК не са надлежно обосновани допълнителните, кумулативно изискуеми критерии за достъп до касация по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК – не е посочена или приложена практика на ВС и ВКС, на която решението да противоречи, както и не са изложени доводи за такова противоречие; бланкетно е очертано и основанието по т. 3 на чл. 280 ал. 1 ГПК /вж. указанията в т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/.

Освен това, формулираните от касатора въпроси не удовлетворяват общото селективно изискване на чл. 280 ал. 1 ГПК. В настоящия случай съдът е приел, че третата вноска от застрахователната премия е била прихваната поради грешка, тъй като преди това застрахователят е прекратил едностранно договора съобразно общите му условия; и грешката е поправена, чрез възстановяване на сумата на ищеца. Кои действия и при какви условия представляват конклудентни такива по отношение на един договор е въпрос, зависещ от конкретните факти по спора, поради което и съобразно задължителните указания в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС първият поставен въпрос не е правен по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК. Дори въпросът да се приеме за принципен, то въззивният съд не е изразил становище, че прихващането на вноска по договор не може да се тълкува като конклудентно действие, а е отрекъл наличието на такова именно с оглед конкретните обстоятелства по делото. Изцяло по правилността на изводите на съда е вторият формулиран въпрос, съдържащ единствено оплаквания на касатора за необоснованост, материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното решение. Съгласно цитираното тълкувателно решение, правилността на обжалвания акт стои извън предмета на производството по чл. 288 ГПК, респ. въпрос, относим към правилността на въззивния акт, не представлява правен въпрос, годен да обоснове достъп до касационен контрол.

Предвид изложеното, по делото не се доказват нито общите, нито факултативните условия за допускане на исканото касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК.

Липсва и самостоятелното основание за достъп до касация по чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Доводите за неправилност по см. на чл. 281 т. 3 ГПК могат да обусловят допускане до касационно обжалване поради очевидността си, само ако се изразяват в превратно /респ. контра легем/ прилагане на закона или ако представляват особено грубо нарушение на правилата на формалната логика, данни за което липсват по делото.

Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 261530 от 02.12.2020 г., постановено по в. гр. д. № 5336/2020 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, II-Б състав.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: