Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „СИОН-ТД“ ЕООД, ЕИК121714483 против решение № 262183 от 02.04.2021 г. по гр. д.№ 1194/2020 г. на СГС, с което е потвърдено решение № 204779 от 29.08.2019 г. по гр. дело № 48419/2018 г. на Софийски РС. С последното е признато за установено по отношение на касатора, че ищците В. П. К., Л. П. К. и И. П. К. са собственици на основание покупко-продажба, оформена с н. а. №. ... г. на поземлен имот с идентификатор. ... по КККР на [населено място], съставляващ имот с пл. №. ...от кв.....по плана на [населено място],[жк], целият с площ от 747 кв. м.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност поради нарушение на материалния закон – чл. 108 ЗС, изразяваща се в това, че съдът, при преценка на активната материално правна легитимация на ищците не е обсъдил дали процесния имот е идентичен с този, който е реституиран на праводателите на наследодателя на ищците. Счита, че са нарушени нормите, уреждащи придобивната давност предвид приетото от съда, че касатора не е демонстрирал намерение за своене пред собствениците – ищци и че е необоснован извода на съда, че ищците са посещавали имота и че ответникът не го е придобил по давност, което твърдение счита, че е доказал.

В изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2 пр. 3 ГПК по два въпроса. Първия въпрос, по който се твърди противоречие със съдебната практика е: „при направено оспоравне правото на собственост на ищеца с отговора на исковата молба, пълното и главно доказване на това право от страна на ищеца следва ли да обхване и идентичността между сочения като собствен на ищеца имот и този, който той притендира от ответника. Облекчава ли се доказателствената тежест на ищеца и освобождава ли се той от такава досежно идентичността на имота при липса на изрично възражение за липса на идентичност от страна на ответника при положение, че последният е оспорил правото на собственост на ищеца“. Втория въпрос, по който се твърди наличие на основанието по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК е: задължително условие ли е при владение на недвижим имот да има отблъскване на трето лице / при липса на съсобственост/ или е достатъчно завладяването явно и видимо за всички и необезпокоявано упражняване на фактическа власт с намерение за своене в продължение на определен от закона времеви период, още повече когато няма изискваща отблъскване претенция на това трето лице. Очевидната неправилност се свързва с това, че въпреки, че не е доказана идентичност между имот. ...и поземлен имот. ..., съдът е приел, че ищците се легитимират като собственици.

Ответниците по касация оспорват касационната жалба и допускането до касация, тъй като въпросите не кореспондират на събраните доказателства, а изводите на съда не са в противоречие със съдебната практика, по вторият въпрос има съдебна практика, а не е налице и очевидна неправилност.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

По делото е установено следното:

Ищците В. П. К., Л. П. К. и И. П. К. са наследници на П. В. К., починал на 07.04.2006 г., като първите двама са негови деца, а третата е преживяла съпруга. Наследодателят е купил по време на брака си с И. К., видно от н. а. №. ... г. урегулирано празно дворно място с площ 747 кв. м., съставляващо имот. ...от кв.. ...по плана на [населено място],[жк]. При изповядване на сделката е представен н. а. №. ... от делото на РС/, издаден на основание решение на ПК „Витоша“ № 4484/21.07.1994 г., с което на наследници на Д. С. Т. е възстановено в съществуващи реални граници същия имот, за което допълнително е вписано, че е нанесен в кадастрален лист 540, заснет 1994 г. В акта е отразено, че е попълнена кадастралната основа за имот 998, тъй като по плана от 1978 г. имота не е бил нанесен в кадастъра на този район /виж у-нието на л. 39 от делото на РС/. Имота е бил отреден за атракционен център, но няма отчуждаване и мероприятието не е изпълнено. Идентичността на имота се установява освен от тези документи и от удостоверение от 29.08.2017 г., приложено по нотариалната преписка /на л. 120/ За този имот с идентификатор по КК. ..., ответникът /сега касатор/ се е снабдил с н. а., издаден по обстоятелствена проверка №. ... г. на нотариус Т.. В отговора на исковата молба, ответинкът се позовава на този нот. акт и прави възражение за придобиване по давност.

Въззивната инстанция е приел, че въпросът за идентичността на имота попада в обхвата на необходимото пълно и главно доказване, което ищецът следва да проведе по иска за собственост, когато този иск е бил оспорен своевременно, но тъй като ответникът не се е позовал на липсата на идентичност в срока за отговор, представените като писмени доказателства: у-ние за идентичонст № 94-00-1974/12.08.2008 г. на ГИС София, у-ние № ТИ-94-11-128/13.11.1995 г. на У. А и Градоустройство, у-ние от 01.04.1994 г. на ТОА Витоша, Техническа служба-К. Б и кореспондиращите на тях данни от представените скици и нанесените отбелязвания и забележки в тях, са достатъчни, за да се приеме, че е налице идентичност.

Тези мотиви кореспондират на първия поставен въпрос. По него се твърди противоречие с определение № 406/20.04.2010 г. по гр. д.№ 451/2010 г. на ВКС, ІІ гр. о. Това определение е по чл. 288 ГПК и не съставлява съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК, защото с него се се разрешава правен спор. Касаторът се позовава на това определение предвид посоченото в него, че трайната съдебна практика по искове с правно основание чл. 108 от ЗС е, че в тежест на ищеца по предявения на това основание иск, е да проведе при условията на пълно и главно доказване установяването на принадлежността на правото си на собственост върху имота, който е спорен между страните. При направено оспорване на правото на собственост от страна на ответника в процеса по предявен ревандикационен иск, това пълно и главно доказване следва да обхване и идентичността между сочения като собствен на ищеца имот и този, държан от ответника. В конкретния случай обаче идентичността между възстановения имот с решението на ПК и продадения от наследниците на Д. С. Т. на наследодателя на ищците /сега ответници по касация/, се установява при проследяване на документите за собственост, кадастрален лист 540, подписаната декларация от заявили имоти, между които и имот. ..., послужила като основание за нанасяне и изменение на кадастралния план през 1994 г., нанасянето в кадастралния план и посочените удостоверения. Идентичност се установява и от доказателствата, приложени от касатора по нотариалното дело за издаване на нот. акт по обстоятелствена проверка. Предвид изложеното, първият поставен въпрос не кореспондира на доказателствата по делото, а по него не се доказва от касатора и противоречие със съдебната практика. Затова по този въпрос, на първото наведено основание не се допуска касационно обжалване.

Относно заявеното от ответника възражение за придобивна давност, въззивната инстанция е посочила, че за осъществяване на целения оригинерен придобивен способ ответникът следва да установи, че е упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическа власт по отношение на конкретния недвижим имот (corpus), без противопоставянето от страна на титуляра на правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик (аnimus), т. е поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем, единствено за себе си. Това свое намерение ответникът следва да е манифестирал спрямо собственика-ищец, за да отблъсне неговото владение и това да му стане известно, защото всяко скрито неопределено поведение, което може да се тълкува и по други начини, не сочи на такава промяна. Въззивният съд е приел, че в конкретния случай временното складиране на строителни материали в процесния имот от ответното дружество, собственик на съседния имот, в който има автосервиз и инцидентното оставяне на автомобили за ремонт в него не доказват упражняване на фактическа власт върху имота и не демонстрират намерение за своене на имота, т. е. не доказват владение върху него. Живата охрана пази съседния имот на дружеството, а не процесния имот. Високото осветление в имота на дружеството, в който е автосервиза осветява и съседните имоти, но не означава, че те се охраняват. Съдът се е мотивирал и с това, че имота с автосервиза и процесния имот не са свързани с вход, който да позволява пълноценно и целево използване на процесния имот от ответника касатор.. Не съставлява явно и несъмнително владение и почистването на имота от бурени, както и засипването му. Съдът е приел, че ответникът е доказал, че временно е ползвал имота, докато същият е пустеел, но това не е достатъчно, за да се приеме, че го е владял и придобил по давност. Затова възражението на ответника за придоибвна давност е преценено за неоснователно, а изводите на нотариуса в констативният нот. акт, издаден по обстоятелстевна проверка – за неправилни.

Вторият въпрос се отнася до това необходимо ли е завладяващият чужд имот да отблъсне владението на собственика или е достатъчно завладяването да е явно и видимо за всички и съставлява необезпокоявано упражняване на фактическа власт с намерение за своене в продължение на определен от закона времеви период.

Въпросът е свързан с мотивите на съда, но те се отнасят до признаците на владението. ЗС изисква владението да е явно, спокойно несъмнително, непрекъснато. Да е несъмнително владението според съдебната практика означава да са ясни и двата елемента, да са изявени чрез действия, които не са двусмислени, да е осъществявано по начин, който да разкрива желанието на владелеца да държи вещта като своя. Да е явно владението означава всеки заинтересован, включително и собственика да може да научи /а не да е научил/ за него, като тежестта на доказване на тези признаци на владението е на лицето, което се позовава на придобивна давност. Р № 436 от 21.03.2006 г. по гр. д. № 1366/2005 г./, ВКС, ІV г. о. Р № 106/28.12.2015г. по гр. д.№ 2687/15 г. ІІ гр. о. Съдът е изходил от установените факти по делото, посочени по-горе, за да приеме, че ответното дрпужество е ползвало части от имота, но действията, свързани с това не могат да се квалифицират като владение. Законът / чл. 51 ЗС/ задължава собственика да осигури достъп до своя имот при извършване на работа в съседния, поради което складирането на строителни материали в съседния имот не може да се приеме за упражняване на владение по отношение на него. Паркирането на различни коли от собствениците им за кратък период от време докато бъдат ремонтирани не може да се квалифицира като упражняване на непрекъснато владение от дружеството, упражняващо авторемонтна дейност в своя имот. С Решение № 262/29.11.2011 г. по гр. д.№ 342/2011г. на ВКС, ІІ гр. о. и Решение № 121/10.04.2020 г. по гр. д.№ 3643/2018 г. на ВКС, ІІ гр. о. е прието, че изискването собственикът да е осведомен за намерението за своене на владелеца съществува само при завладяване от съсобственик на съсобствен имот, при което съсобственикът следва да демонстрира промяната на намерението си пред другите съсобственици. Това е възприето и в ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, което в настоящия случай е неприложимо, защото не се касае за завладяване на съсобствен имот от съсобственик. Действително в цитираните решения, а и изобщо в съдебната практика се приема, че когато се завладява чужд имот не се изисква уведомяване на собственика за намерението за своене на имота, но признаците на владението следва да са налице - владение да е постоянно, непрекъснато, явно /не по скрит начин, така че да може да бъде узнато от собственика/, несъбнително, непрекъснато и да е спокойно. В случая не се установява да е упражнявано владение на процесния имот, характеризиращо се с такива признаци.

Предвид наличието на съдебна практика по поставения въпрос, която е актуална, не е противоречива и не се нуждае от промяна, не се допуска касационно обжалване на наведеното основание по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК.

Последното основание за допускане до касация е очевидна неправилност. Такава е налице когато решението страда от особено тежка степен на неправилност в една от трите й форми, които могат да се установят без да се извършва същинският касационен контрол. Те може да се изразяват в това, че не е приложена или е приложена неправилно императивна правна норма, законът е приложен в противоположният му смисъл, при формиране на мотивите, съдът е нарушил правилата на формалната логика. Решението не страда от нито един от тези пороци. Според касатора, очевидна неправилност е налице, защото въпреки, че не е доказана идентичност между имот. ...и поземлен имот. ..., съдът е приел, че ищците се легитимират като собственици. По това твърдение, съдът вече изложи съображения във връзка с първото наведено основание – извод за идентичност е направен въз основа на събраните писмени доказателства, които не са противоречиви. Изложеното от касатора не може да се свърже с очевидна неправилност. В случая съдът се е мотивирал с доказателствата по делото, защо приема, че е налице идентичност и изводите му не противоречат на формалната логика.

В обобщение не са налице наведените основания за допускане до касационен контрол, поради което не се допуска касационно обжалване.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответниците по касация следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски в доказания с договора за правна помощ размер 1000 лв., за които е отразено, че са изплатени в брой.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 262183 от 02.04.2021 г. по гр. д.№ 1194/2020 г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от „СИОН-ТД“ ЕООД, ЕИК[ЕИК]

Осъжда „СИОН-ТД“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] да плати на В. П. К. ЕГН-[ЕГН], Л. П. К. ЕГН-[ЕГН] и И. П. К. ЕГН-[ЕГН] деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 1000 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: