О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 1034/01.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ИВАНОВА

ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

като разгледа докладваното от съдия Господинова т. д. № 478 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от В. С. Д. и М. Д. Д. срещу определение № 158 от 22.01.2025 г., постановено по в. ч.гр. д. № 2975/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, 9-ти състав. С това определение е потвърдено определение № 265771/ 04.09.2024 г., постановено по гр. д. № 13224/ 2015 г. по описа на СГС, ГО, I-11 състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателите за издаване на обратен изпълнителен лист по делото, както и искането на единия от жалбоподателите М. Д. Д. за прекратяване на принудителното изпълнение по изп. д. № 2960/ 2022 г. по описа на ЧСИ С. Л. и евентуално за спиране на това принудително изпълнение.

В частната касационна жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно. Допускането на касационно обжалване на определението на въззивния съд частните касаторите основават на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответникът по частната касационна жалба „Ю. Б. АД е подал писмен отговор, в който заявява, че не са налице основания за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване, както и че то е правилно.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа частната касационна жалба и съобрази данните по делото, намира следното:

Частната касационна жалба, за разглеждане на която е образувано производството, е подадена срещу определение на въззивния съд, с което се потвърждават актове на първоинстанционния съд, които имат различен характер. Първият от тях е определение, с което е оставено без уважение искането на ответниците в производството за издаване на обратен изпълнителен лист. Вторият е определение, с което е оставено без уважение искането на единия от ответниците за прекратяване на принудителното изпълнение по конкретно посочено изпълнително дело. Третият акт е определение, с което е оставено без уважение искането на единия от ответниците за спиране на принудителното изпълнение по същото изпълнително дело.

Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, въззивното определение, постановено по частна жалба срещу първоинстанционно определение за отказ да се издаде обратен изпълнителен лист, не подлежи на касационно обжалване. С оглед на това трябва да се приеме, че обжалваното определение на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение за оставяне без уважение искането на В. С. Д. и М. Д. Д. за издаване на обратен изпълнителен лист, не подлежи на касационно обжалване и подадената срещу него касационната жалба следва да се остави без разглеждане.

От начина, по който е формулирано второто искане, което е разгледано от първоинстанционния съд с определение № 265771/ 04.09.2024 г., постановено по т. д. № 13224/ 2015 г. по описа на СГС, ГО, I-11 състав, както и от изложените факти, на които се основава то, е трудно да се изведе неговата правна квалификация, въпреки че се сочи норма от ГПК, на която то се основава. От молителя М. Д. ясно е заявено само, че иска съдът да прекрати принудителното изпълнение по конкретно изпълнително дело, но не са изложени факти, от които да може да се заключи по кой ред се иска да бъде направено това, особено предвид факта, че в ГПК е уредена само една хипотеза, при която изпълнителното производство се прекратява с акт на съда, която е при разглеждане на жалба срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение съгласно чл. 435, ал. 1, т. 3 ГПК, който е счетен за незаконосъобразен. Тази нередовност не е отстранена от инстанциите, които са се произнесли по основателността на искането. Въпреки това, като се изходи от неговия петитум, който е да се постанови прекратяване на изпълнително производство, може да се направи извод, че с него не се търси защита на някакво лично или имуществено право, което да е свързано с предмета на образуваното исково производство, в което е заявено искането. Изпълнителното производство е самостоятелно такова, което цели реализирането на правните последици на актове на съда, имащи изпълнителна сила, поради което неговото прекратяване няма отношение към развитието на исковия процес. С оглед на това и определението, с което въззивният съд е разгледал това искане, не може да се квалифицира като такова, с което се дава разрешение по съществото на други производства по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК и при съобразяване на указанията, дадени в диспозитива и мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо определението на Софийски апелативен съд в тази му част също не подлежи на касационно обжалване.

Последното искане, по което пъровинстанционният съд се е произнесъл с определението, потвърдено от въззивния съд с обжалвания акт, е такова, с което се иска съдът да спре изпълнителното производство по конкретно посочено изпълнително дело. Това искане също е нередовно, тъй като от посоченото от молителя не е ясно по кой ред се иска от съда да постанови спиране на започнато принудително изпълнение – дали се иска това спиране на изпълнението да бъде допуснато като обезпечителна мярка по реда на обезпечителното производство /чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК/, или се моли спирането на принудителното изпълнение да бъде постановено по реда на чл. 420 ГПК, доколкото са въведени някакви твърдения, че то е започнало въз основа на допуснатото незабавно изпълнение на издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, или пък се иска спирането на изпълнението да бъде постановено от съда в други от уредените в закона хипотези, например по реда на чл. 245, ал. 2 ГПК, на която норма е налице позоваване от молителя. Тази нередовност на искането, по което са се произнесли и първоинстанционният, и въззивният съд, не е отстранена и прави невъзможно то да бъде квалифицирано. Въпреки това може да се заключи, че както и да се квалифицира то, определението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционното определение за оставянето му без уважение, във всички случаи няма да подлежи на касационно обжалване. Ако се приеме, че то представлява искане за допускане на обезпечение на иск чрез спиране на изпълнението, то тогава определението на въззивния съд няма да подлежи на касационно обжалване, защото определенията на съда по исканията за допускане на обезпечение на иска подлежат на двуинстанционно разглеждане, освен в хипотезата на чл. 396, ал. 2 ГПК, която в случая не е налице. В тази насока са задължителните указания, дадени в т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 1 от 21.07.2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, които не са загубили своята актуалност, освен в хипотезата на чл. 396, ал. 2 ГПК, както и практиката на ВКС - Определение № 252 от 14.06.2022 г., постановено по ч. т.д. № 189/2022 г. по описа на ВКС, ІІ т. о., Определение № 285 от 25.08.202 г., постановено по ч. т.д. № 1236/2020 г. по описа на ВКС, ТК, I т. о. и др. Ако се приеме, че искането за спиране на изпълнението е направено по реда на чл. 420 ГПК, то определението на въззивния съд, с което се е произнесъл по правилността на акта на първоинстанционния съд по него, също няма да подлежи на касационно обжалване. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г., постановено по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. Определението по чл. 420 ГПК, независимо дали е постановено от заповедния съд, или от исковия съд на основание чл. 420, ал. 5 ГПК при предявен иск по чл. 422 ГПК, винаги е пряко свързано със заповедното производство, защото е насочено към временно преустановяване последиците на допуснатото незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, поради което за него също се отнасят указанията, дадени в цитираното тълкувателно решение относно обжалваемостта. Случаите, при които спиране на изпълнителното производство се постановява от съда, са уредени в чл. 432, ал. 1, т. 1 ГПК, един от които е и този по чл. 245, ал. 2 ГПК, която норма се сочи от молителя в искането. При всички тях актът на съда за спиране на изпълнението има обезпечителен и привременен характер. С оглед на това и при съобразяване на задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС по прилагане на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, те не могат да се квалифицират като определения на въззивния съд, с които се дава разрешение по същество на други производства по смисъла на посочената разпоредба, които не може да са такива, имащи привременен характер. Те не са и определения, с които се прегражда образуваното исково производство по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК или друго производство, което се развива в рамките на исковия процес по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2, предл. 2 ГПК, защото с тях не се препятства тяхното развитие. Следователно определенията на съда, с които се произнася по спиране на изпълнително производство във всяка от хипотезите, посочени в чл. 432, ал. 1, т. 1 ГПК, също не подлежат на касационно обжалване.

Предвид всичко изложено следва да се обобщи, че определение № 158 от 22.01.2025 г., постановено по в. ч.гр. д. № 2975/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, 9-ти състав, не подлежи на касационно обжалване в нито една своя част и подадената срещу него частна касационната жалба трябва да се остави без разглеждане.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба, подадена от В. С. Д. и М. Д. Д. срещу определение № 158 от 22.01.2025 г., постановено по в. ч.гр. д. № 2975/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, 9-ти състав.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.