№ 1029

[населено място], 01.04.2025г.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: Росица Божилова Членове: Анна Ненова Татяна Костадинова

като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова ч. т.д. № 544 по описа за 2025г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Р. В. Д., представлявана от адвокат С. К. Н., срещу определение № 596 от 27.02.2025г. по в. ч.гр. д. № 501/2025г. на Апелативен съд – С., с което е оставена без уважение частната жалба на касатора срещу определение № 1940 от 31.01.2025г. по гр. д. № 13989/2024г. на Софийски градски съд.

С първоинстанционното определение е отказано освобождаването на Р. В. Д. от заплащане на държавна такса от 1 200 лева по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК за подадената от нея на 02.12.2024г. искова молба срещу Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“. С исковата молба е било претендирано заплащането на допълнително обезщетение по чл. 432, ал. 1 от КЗ от 30 000 лева, със законната лихва за забава от 03.01.2024г., за претърпени неимуществени вреди (болки и страдания) в резултат на изваждането през 2023г. на остеосинтезен материал след счупване на лявото рамо, получено при пътнотранспортно произшествие от 12.03.2019г. в [населено място]. Инцидентът е бил по причина на водач на трамвайна мотриса, гражданската отговорност на когото е била застрахована при ответника.

За да потвърди първоинстанционното определение по чл. 83, ал. 2 от ГПК, въззивният съд е приел, че Р. В. Д. и нейният съпруг имат жилище, доход от пенсии от 1 700 лева месечно и малък доход от рента. Отделно от това от ищцата е било получено обезщетение от 18 000 лева...