ЧЛЕНОВЕ: Р. К.

Мариана Костова

при участието на секретаря

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от председателя (съдията) Л. И.

ч. т.дело №751 /2010 година

Производството по делото е образувано по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 121 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от „Р В Ф. Т. Б.В. ООД” със седалище и адрес на управление Х., К. Холандия, чрез адвокат З. В., с вх.№ 4925 от 30.08.2010 год. на Пловдивския апелативен съд, срещу Определение №1118 от 26.08.2010 год. по ч. гр. д.№826/2010 год. на Пловдивския апелативен съд, ГО, с което е потвърдено определение №772 от13.05.2010 год. по т. д.№777/2009 год. на Пловдивския окръжен съд, с което на основание чл. 119, ал. 3 ГПК е прекратено производството по делото, поради местна неподсъдност на предявения от настоящия жалбоподател иск с правно основание чл. 361 ТЗ, тъй като съдилищата са приели, че седалището и адреса на управление на ответника е в гр.София. Делото е изпратено по подсъдност на Софийския градски съд.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в противоречие на чл. 108, ал. 1, второ изречение ГПК, съгласно който при спорове, възникнали от преки отношения с поделения или клонове на юридически лица, исковете могат да се предявят и по тяхното местонахождение. Подържа, че заключението на съда за липса на представителство в гр.Пловдив противоречи на представените писмени доказателства. Навежда и довод за нарушение на чл. 119, ал. 3 във вр. с чл. 50, ал. 2 ГПК, защото счита, че отговорът по исковата молба е просрочен. От изложението в частната касационна жалба може да се направи изводът, че подържа основанията за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК.

Ответникът не взема становище по частната жалба.

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл. 274, ал. 3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.

Обжалваното въззивно определение не следва да се допуска до касационен контрол.

Съобразно препращата норма на чл. 274, ал. 3 ГПК и определенията подлежат на касационно обжалване при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. На това основание преди да пристъпи към разглеждане на частната касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол.

Частният жалбоподател въобще не е формулирал общото основание за достъп до касация, а именно да посочи материалноправния или процесуалноправен въпрос, обусловили правните изводи на съда по конкретното дело. Твърденията му за противоречива съдебна практика, без да посочи кой конкретен правен въпрос с обжалваното определение е разрешен в противоречие с представената практика на ВКС, както и позоваването на сериозността на проблема с подсъдността, не представлява формулиране на общото основание за селектиране на касационната жалба. Не представлява посочването на такъв въпрос и позоваването на значимостта на правилното приложение на чл. 50, ал. 2 ГПК, с оглед твърдяното просрочване на направеното възражение за неподсъдност. С нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК са изброени изчерпателно основанията за достъп до касация. Тя не препраща към чл. 281, т. 3 ГПК, съдържаща основанията за касационно обжалване като неправилност и необоснованост, поради което твърденията за неправилност на обжалваното определение не могат да представляват същевременно и основания за достъп до касация.

Не са налице и допълнително подържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.

Частният жалбоподател въобще не представя практика на ВКС, в която значимия за изхода на делото правен въпрос, да е разрешен противоречиво. Приложените определение №515 от 14.09.2009 год. по ч. т.д.№257/2009 год. на ВКС, ІІ Т.О. и Определение №59 от 26.01.2009 год. по ч. т.д.№257/2009 год. на ВКС, ІІ Т.О., постановени по реда на чл. 274, ал. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК не формират съдебна практика по смисъла на т. 3 и 4 на ТР1-2010-ОСГКТК, защото с тях не е допуснато касационно обжалване и съдът не се е произнесъл по съществото на спора. А и в мотивите на Определение №59 от 26.01.2009 год. по ч. т.д.№257/2009 год. на ВКС, ІІ Т.О съдът е обсъждал значението за местната подсъдност на искове, предявени срещу юридически лица, споровете по които са възникнали от преки отношения с техни клонове или поделения, а в настоящия случай самият жалбоподател се позовава на представителство на ответника с различно местонахождение от седалището му.

Не е налице и допълнителното основание за достъп до касация по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Нормата на чл. 119, ал. 3 ГПК за срока, в който може да се прави възражение за местна неподсъдност, е ясен и категоричен и не се нуждае от изправително тълкуване. А дали отговорът по исковата молба е подаден от ответника в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с оглед правилното приложение на чл. 50, ал. 2 ГПК, е въпрос на преценка на конкретната фактическа обстановка, която не може да бъде проверявана в настоящето производство.

Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №1118 от 26.08.2010 год. по ч. гр. д.№826/2010 год. на Пловдивския апелативен съд, ГО

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: