Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Главния архитект на район "Оборище", Столична община, против решение № 6708/05.11.13 г. по адм. д. № 371/13 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно.
Ответникът, "Лондон -С. К. И. Груп" ЕООД поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли оспореното решение да бъде оставено в сила, претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция в размер на 600 лв съгласно представен списък.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира:
Предмет на оспорване по жалбата на ответника по касация "Лондон-С. К. И. Груп" ЕООД е Заповед № РД-09-257/11.12.12 г., с която на основание чл. 99 АПК Главният архитект на район"Оборище", Столична община, е отменил свое Разрешение за поставяне № 73/105.11 г. на рекламен елемент-фирмен надпис, издадено на основание чл. 56 и чл. 57 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
С обжалваното решение Административен съд София град е уважил оспорването като е обявил заповедта за нищожна. В тази връзка е приел, че заповедта е издадена при липса на компетентност на административния орган - извън преклузивния срок по чл. 102, ал. 1 АПК. Решението е правилно.
Обжалваната заповед, без изрично да е посочено в нея, е издадена на основание чл. 99, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 102, ал. 1 АПК възобновяването на административното производство на това основание може да се направи в тримесечен срок от влизане в сила на акта. Срокът е преклузивен и изтичането му погасява правото на административния орган по свой почин да възобнови производството по издаване на акта си по чл. 56 вр. с чл. 57 ЗУТ...