О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1002
[населено място],28.03.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. № 1096 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Д. Д. и К. В. Д. срещу Решение № 145 от 14.02.2024 г. по в. гр. д. № 1071/2023г. по описа на Апелативен съд – София. С него след частична отмяна и частично потвърждаване на Решение № 262749 от 19.08.2022 г., допълнено с Решение № 260334 от 21.02.2023 г., постановени по гр. д. №507/2021 г. по описа на Софийски градски съд, като краен резултат са отхвърлени:
- предявеният от З. Д. Д. и К. В. Д. срещу „Ю. Б. АД иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.143 от ЗЗП във вр. с вр. чл.146, ал.1 от ЗЗП, за признаване за установено, че ищците не дължат на ответника сумата от 49 949,76 лв., представляваща курсова разлика, получена от продажба на левове срещу швейцарски франкове, включена без правно основание в главницата по Договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит HL 56964 от 20.04.2012 г. за рефинансиране на задълженията по Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL 36727/2008 г.;
- предявеният от З. Д. Д. против Ю. Б. АД, иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД за сумата от 9 819,33 лв., начислена върху сумата от 49 949,76 лв. и платена на ответника без основание като възнаградителна лихва, за периода 14.01.2016г. до 10.01.2020г., ведно със законната лихва, считано от 14.01.2021г.;
- предявеният от К. В. Д. против Ю. Б. АД, иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД за сумата от 9 819,33 лв., начислена върху сумата от 49 949,76 лв. и платена на ответника без основание като възнаградителна лихва, за периода 14.01.2016г. до 10.01.2020г., ведно със законната лихва, считано от 14.01.2021г.;
- предявеният от З. Д. Д. и К. В. Д. против „Ю. Б. АД иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че ищците не дължат на ответника сумата от 8 481,10 лв. (левовата равностойност на 5 208,34 CHF, изчислена по курс на ЕЦБ към 20.04.2012г.), представляваща капитализирани суми по Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL 36727/2008г., включена без правно основание към главницата по Договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит HL56964 от 20.04.2012г.;
- предявеният от З. Д. Д. против Ю. Б. АД иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД за сумата от 1 665,72 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 14.01.2016 г. – 10.01.2020 г., начислена върху сумата от 8 481,10 лв. (левовата равностойност на сумата от 5 208,34 швейцарски франка, изчислена по курс на ЕЦБ към 20.04.2012г.), ведно със законната лихва, считано от 14.01.2021г.;
- предявеният от К. В. Д. против „Ю. Б. АД иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД за сумата от 1 665,72 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 14.01.2016г. – 10.01.2020г., начислена върху сумата от 8 481,10 лв. (левовата равностойност на сумата от 5 208,34 швейцарски франка, изчислена по курс на ЕЦБ към 20.04.2012 г.), ведно със законната лихва, считано от 14.01.2021г.;
- предявеният от З. Д. Д. против „Ю. Б. АД иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД за сумата от 3 323,55 лв., представляваща курсова разлика от превалутиране на суми по курс лев - швейцарски франк, в периода от 11.07.2008г. до 11.04.2012г. по Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL 36727/2008 г., ведно със законната лихва, считано от 14.01.2021г.;
- предявеният от К. В. Д. против „Ю. Б. АД иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД за сумата от 3 323,55 лева, представляваща курсова разлика от превалутиране на суми по курс лев - швейцарски франк, за периода от 11.07.2008г. до 11.04.2012г. по Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL 36727/2008 г.;
- предявеният от З. Д. Д. против „Ю. Б. АД иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД за сумата от 513,88 CHF, представляваща възнаградителна лихва за периода от 11.07.2008г. до 11.04.2009г., формирана от едностранно увеличаване от ответника на лихвения процент по Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL 36727/2008г., като погасен по давност, ведно със законната лихва, считано от 14.01.2021г.;
- предявеният от К. В. Д. против „Ю. Б. АД иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД за сумата от 513,88 швейцарски франка, представляваща възнаградителна лихва за периода от 11.07.2008г. до 11.04.2009г., формирана от едностранно увеличаване от ответника на лихвения процент по Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL 36727/2008г., ведно със законната лихва, считано от 14.01.2021 г.;
- предявеният от З. Д. Д. и К. В. Д. против „Ю. Б. АД иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД за сумата от 1 733,21 CHF, от които по 866,61 CHF на ищец, представляваща такса за усвояване на заемната сума по Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL 36727/2008г., ведно със законната лихва, считано от 14.01.2021г.;
- предявеният от З. Д. Д. и К. В. Д. против „Ю. Б. АД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за сумата от 1 608,75 CHF, от които по 804,38 CHF на ищец, представляваща такси за управление на кредита за периода от 11.07.2008 г. до 11.04.2012г. по Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL 36727/2008г.;
- предявеният от З. Д. Д. против „Ю. Б. АД иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД, за сумата от 1 228,13 лв., представляваща такси за управление на кредита, за периода 14.01.2016 г. – 08.11.2016 г. по Договор за рефинансиране на жилищен кредит HL 56964/10.04.2012г., ведно със законната лихва, считано от 14.01.2021 г.;
- предявеният от К. В. Д. против „Ю. Б. АД иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД, за сумата от 1 228,13 лв., представляваща такси за управление на кредита, за периода 14.01.2016г. – 08.11.2016г. по Договор за рефинансиране на жилищен кредит HL 56964/10.04.2012г., ведно със законната лихва, считано от 14.01.2021г.
Със същото решение САС е отменил и определение №260245 от 18.01.2023г. по гр. д. №507/2021г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлена молбата на „Ю. Б. АД по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските и е осъдил З. Д. Д. и К. В. Д. поотделно да заплатят на „Ю. Б. АД разликата до направените в първоинстанционното и във въззивното производство деловодни разноски в размер на сумите от 1198,88 лева.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл.12 от ГПК, чл.235, ал.2 от ГПК и чл.236, ал.2 от ГПК, както и че е нарушено правото на касаторите на справедлив съдебен процес, установено в чл.6 от ЕКЗПЧОС, тъй като съдът не е изложил фактически и правни изводи по съществото на спора относно всеки твърдян от тях относим юридически факт. Касаторите поддържат, че въззивният съд е приел, но без да изложи своите правни съображения, за неоснователни твърденията им, че са новирали обективно съществените елементи от съдържанието на договора за кредит от 2008г., че тази новация е основание да се ревизира начина на изпълнение на задълженията по първия договор и че е налице установената в чл.17 от ЗЗД прикрита сделка. Също твърдят, че не е мотивиран и изводът на съда за изтекла погасителна давност по отношение на осъдителните искове. Твърдят, че с договора за кредит от 2008г. върху тях като кредитополучатели е бил прехвърлен неравноправно валутният риск от увеличаването на курсовата стойност на швейцарския франк, тъй като банката не им е разяснила пълно, прозрачно и обективно последиците от поемане на задължение в чуждестранна валута и погасяването му при условие, че доходите на длъжниците се получават в националната валута. Касаторите считат, че имат качеството „потребители“ по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, тъй като са сключили договора за кредит за лични нетърговски нужди, а възраженията на банката за неприложимост на потребителската защита спрямо тях, обосновани на обстоятелството, че З. Д. има висше икономическо образование, а К. Д. – висше юридическо образование, са изцяло неоснователни. Позовават се на практика на СЕС относно изискванията за прозрачност при сключване на договор за кредит, индексиран в чужда валута, както и относно понятието „потребител“. Поддържат, че всички допълнителни споразумения към договора за кредит от 2008г. представляват нищожна спогодба върху непозволен договор по смисъла на чл.366 от ЗЗД, с който те са извършили недопустим предварителен отказ от защита по ЗЗП. В условията на евентуалност излагат аргументи, че ако не се приеме становището за цялостна нищожност на допълнителните споразумения, то установеният с тях дълг не е обвързващ за страните поради нарушаването на принципа по чл.10, ал.3 от ЗЗД за забрана на анатоцизма в правоотношенията между граждани и търговци. Твърдят, че договорът за кредит от 2012г., с който са рефинансирани задълженията по договора от 2008г., осъществява фактическия състав на договор за новация, тъй като е налице несъвместимост на едновременното изпълнение на клаузите в договорите от 2008г. и 2012г., от което може достатъчно ясно да се извлече съгласие за замяна на предходното правоотношение. Твърдят, че договорът за кредит от 2012г. не е произвел валидни правни последици, тъй като инкорпорира всички пороци на договора от 2008г. и допълнителните споразумения. Считат за недействителни клаузите на чл.4, т.1 и т.2 от договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот №HL36727 от 22.05.2006г. и на чл.4.1 от Договор за рефинансиране на жилищен кредит №HL56964/10.04.2012г., поради значителна неравнопоставеност между произтичащите по договора права и задължения, в противоречие с изискването за добросъвестност. Поддържат, че изводите на съда относно индивидуалния характер на клаузите в двата договора за кредит и допълнителните споразумения към тях са неправилни, тъй като банката, в чиято доказателствена тежест е да докаже, че кредитополучателите са имали възможност да изложат своето становище и предложения за съдържанието на текстовете, не е успяла да проведе успешно доказване. Във връзка с клаузата на чл.4, т.2 от договора от 2008г. изтъкват, че ответникът не е представил доказателства за действително предоставени услуги или извършени разходи. Правят оплакване, че въззивният съд не се е произнесъл по възраженията във въззивната им жалба за нарушени съдопроизводствени правила от страна на първоинстанционния съд при разпределяне на доказателствената тежест относно доказването на обстоятелството, че кредитополучателите са разбрали през 2020г. за неравноправния характер на договора за кредит от 2012г.
Допускането на касационното обжалване обосновават с предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Касаторите поддържат, че съдът се е произнесъл по следните съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: 1. Неравноправна ли е клауза за предоставяне на кредит в чужда валута, която урежда престация по договора, определяща неговия основен предмет, когато същата не е изразена ясно и разбираемо по отношение на поетия валутен риск и произтичащите от него икономически последици?; 2. Задължение ли е на въззивния съд да изложи мотиви при преценката на всички доказателства като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и да формира въз основа на тях изводи за установеността на релевантните за спора обстоятелства?; 3. Как следва да се разбира понятието „индивидуално уговорена клауза” по смисъла на чл.146 от Закона за защита на потребителите и дали изтичането на достатъчно дълъг период от време между периода, следващ първия ден, в който кредитоискателите са посетили офис на кредитодателя, деня, в който са проучили и намерили условията на банката за удовлетворяващи ги, обсъждането на обезпеченията на кредита и периода, в който са извършени поредица от последователни и съвместни фактически и правни действия по сключването на договора за кредит е равнозначно на индивидуално уговаряне на договорните клаузи? Равнопоставени правни субекти ли са доставчиците на кредитни услуги и физическите лица, усвояващи банкови кредити за лични, нетърговски нужди?; 4. Кой е началният момент, от който тече погасителната давност за вземане, произтичащо от неоснователното обогатяване на кредитор, осъществено вследствие на приложението на неравноправни клаузи в потребителски договор?
Твърдят, че въпросът по т.1 е решен в противоречие с практиката на СЕС - определение от 18 октомври 2023г. по дело С-117/23, определение от 12 януари 2024г. по дело C-488/23, решение от 27 април 2023г. по дело C-705/2, решение от 8 септември 2022 г. по съединени дела C-80/21—C-82/21, решение от 3 октомври 2019 г. по дело C-260/18, решение от 14 март 2019 г. по дело С-118/17, решение от 30 април 2014 г. по дело Kамsler и Kамslernем Rамbai C-26/13,; въпросът по т.2 е решен в противоречие с разрешенията в ТР №1 от 17.07.2001г. на ВКС, Постановление №7 от 30.12.1959г. на Пленума на ВС РБ, както и с решение №134/08.12.2021г. по гр. д.№1081/2020г. на ВКС, ІV г. о. и решение №50027/28.02.2023г. по гр. д.№2353/2022 г. на ВКС, І г. о; въпросът в т.3 – в противоречие както с практика на ВКС, така и с тази на СЕС, инкорпорирана в решение № 60058 от 04.11.2021г. по т. д. №2702/19г. на ВКС, ТК, І т. о., решение от 20.03.2020г. по т. д. №279/19г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №295 от 22.02.2019г. по т. д. №3539/15г. на ВКС, ТК, Решение №67 от 12.09.2019 г. по т. д. №1392/18г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение №65 от 06.07.2018г. по т. д. №1556/17г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение №231 по т. д. №875/2017г. на ВКС, ТК, I т. о., Решение №98/17г. по т. д. №535/2016г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение №146 по т. д. №2615/2016г. на ВКС, ТК, I т. о. Решение №51/04.04.2016г. по т. д.№504/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение №77/22.04.2015г. по гр. д. №4452/2014г. на ВКС, ГК, III г. о., както и с решенията на СЕС, Решение от 21 септември 2023г. по дело C-139/22 на СЕС, т.34, Решение от 4 май 2023г. по дело BRD Groupe Societем Gемnемrale и Next Capital Solutions, С-200/21, т. 24, Решение от 27 юни 2000 г. по дело Ocемano Grupo Editorial и Salvat Editores, C-240/98, C-244/98, т.25, Решение от 26 октомври 2006г. по дело Mostaza Claro, C-168/05, т.25, Решение от 6 октомври 2009 г. по дело Asturcom Telecomunicaciones, C-40/08, т.29, Решение от 9 ноември 2010г. по дело VB Pемnzьgyi Lнzing, C-137/08, т.45, Решение от 3 юни 2010г. по дело, Caja de Ahorros y Monte de Piedad de Madrid, C-484/08, т. 27, Решение по дело Aziz C-415/11, т. 44, Решение от 30 април 2014г. по дело Barclays Bank SA, C-280/13, т.32, а въпросът по т.4 – в противоречие с практиката на СЕС - решение от 08.09.2022 г. по съединени дела C-80/21—С-82/21 г., решение от 16 юли 2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19г., решение от 9 юли 2020 г., SC Raiffeisen Bank SA срещу JB и BRD Groupe Sociемtем Gемnемrale SA по съединени дела C-698/18 и C-699/18, решение от 21 април 2021 г. по дело С-485/19. Позовава се и на очевидна неправилност на въззивното решение. Претендира присъждане на направените разноски.
Ответникът по касация „Ю. Б. АД, [населено място], оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, съответно основателността на жалбата. Подробни съображения излага в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че между З. Д. Д. и К. В. Д., от една страна като кредитополучатели, и „Ю. Б. АД, от друга страна като кредитодател, е сключен Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL36727 от 22.05.2008г., с който е уговорено, че банката предоставя на кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 70 000 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към еврото на банката в деня на усвояване на кредита. Установил е също, че кредитът е усвоен на 11.06.2008 г., че е учредена договорна ипотека за обезпечаването му, а впоследствие са сключени допълнителни споразумения от 21.04.2009г., от 20.04.2010г. и от 27.04.2011г. Впоследствие страните са сключили Договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит HL 56964/20.04.2012 г., с който „Ю. Б. АД е предоставило сумата от 196 500 лв., като този договор е бил обезпечен с втора по ред ипотека. Въззивният съд е приел, че чл.1, ал.1 от Договора за кредит от 2008 г. съдържа уговорка, изразена по ясен и разбираем начин, съгласно изискването на чл.145, ал.2 от ЗЗП, поради което не е неравноправна. Констатирал е, че договорът за кредит от 2008г. е погасен изцяло през 2012г. по искане на кредитополучателите с част от предоставените парични средства – предмет на втория договор за банков кредит. Счел е, че страните са субекти по две материални правоотношения, възникнали въз основа на два юридически факта, поради което със сключването на втория договор за кредит от 2012 г., задължението на кредитополучателите по първия договор за кредит от 2008 г. не е новирано, съответно не е налице новация, препятстваща последиците на направеното от ответника възражение за изтекла давност по отношение на кондикционните (осъдителни) искове, нито е налице прикрита сделка по смисъла на чл.17 от ЗЗД. Изложил е аргументи, че при сключването на Договора за кредит от 2008 г., а и на този от 2012 г. е налице изтекъл достатъчно дълъг период от време, считано от: първия ден, в който ищците, като кандидатстващи за получаване на кредит са посетили офис на Банката - единствената между множеството търговски банки, която предлага на пазара кредитна линия в швейцарски франкове, с възможността за превалутиране в евро или лева, както и от първия ден, в който ищците са проучили и намерили условията за получаване и връщане на кредита за най – благоприятни в сравнение с условията, предлагани от другите търговски банки. Също е изтъкнал, че са обсъждани /двукратно/ условията за реално обезпечаване на паричния дълг с учредяването на ипотеката и едва след този период е извършена поредицата от последователни и съвместни фактически и правни действия на равнопоставените правни субекти с финал сключването на договорите за кредит. Следователно, клаузите на Договора от 2008 г., както и тези по допълнителните споразумения, клаузите на Договора от 2012 г. и сключените по инициатива на кредитополучателите споразумения са били индивидуално уговорени, поради което не са неравноправни в контекста на предявените искове. С оглед на изложеното е направил извода, че клаузите и по двата договора за кредит, както и тези в допълнителните споразумения, са индивидуално уговорени и не са неравноправни в контекста на ЗЗП. Приел е също, че е изтекла погасителната давност за осъдителните искове.
Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК, от обхвата на касационния контрол са изключени решенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв.
В случая част от предявените от З. Д. Д. и К. В. Д. срещу „Ю. Б. АД искове са в размер под 5 000 лева, поради което въззивното решение, на основание чл.280 ал.3 от ГПК, не подлежи на касационен контрол в тази му част. Това са следните искове: предявените от всеки от ищците З. Д. Д. и К. В. Д. против „Ю. Б. АД, искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за сумата от 3 323,55 лв., представляваща курсова разлика от превалутиране на суми по курс лев - швейцарски франк, в периода от 11.07.2008г. до 11.04.2012г. по Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL 36727/2008г.; иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД за сумата от 513,88 CHF, представляваща възнаградителна лихва за периода от 11.07.2008г. до 11.04.2009г., формирана от едностранно увеличаване от ответника на лихвения процент по Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL 36727/2008г., ведно със законната лихва, считано от 14.01.2021 г.; за сумата от 1 228,13 лв., представляваща такси за управление на кредита, за периода 14.01.2016г. – 08.11.2016г. по Договор за рефинансиране на жилищен кредит HL 56964/10.04.2012г., ведно със законната лихва, считано от 14.01.2021г.; както и предявените общо от ищците З. Д. Д. и К. В. Д. против „Ю. Б. АД - иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, за сумата от 1 733,21 CHF, от които по 866,61 CHF на ищец, представляваща такса за усвояване на заемната сума по Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL 36727/2008г., ведно със законната лихва, считано от 14.01.2021г.; иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД, за сумата от 1 608,75 CHF, от които по 804,38 CHF на ищец, представляваща такси за управление на кредита за периода от 11.07.2008г. до 11.04.2012г. по Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL 36727/2008г.
С тях ищците претендират връщането на суми, недължимо платени като главница, възнаградителни лихви и такси за управление на кредита по договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL 36727/2008, както и такси за управление на кредита, за периода 14.01.2016г. – 08.11.2016г. по Договор за рефинансиране на жилищен кредит HL 56964/10.04.2012г. Тези искове не са обусловени от изхода на производството по отрицателните установителни искове за недължимост на част от главницата по договор за кредит с цена над 5000 лева, а имат самостоятелен характер, поради което касационната жалба по отношение на тях следва да бъде оставена без разглеждане.
В частта по предявените отрицателни установителни искове за недължимост на части от главницата по договор за кредит, които са с цена над 5000 лева и обусловените от тях искове с правно основание чл.55 от ЗЗД за връщане на недължимо платени възнаградителни лихви, въззивното решение подлежи на касационно обжалване.
Касационната жалба в тази част, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 от ГПК. Съгласно т.1 на Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият въпрос относно неравноправния характер на клауза за предоставяне на кредит в чужда валута, която урежда престация по договора, определяща неговия основен предмет, когато същата не е изразена ясно и разбираемо по отношение на поетия валутен риск и произтичащите от него икономически последици, е свързан с предмета на спора, но не се явява обуславящ за изводите на въззивния съд. Този въпрос изразява несподелената от съда теза на касаторите, че клаузите на чл.3.1 и чл.3.5 от Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL 36727/2008г. не са изразени ясно и разбираемо по отношение на поетия валутен риск и произтичащите от него икономически последици. Въззивният съд е изразил становище, че клаузите на договора от 2008г., както и тези по допълнителните споразумения, както и клаузите на договора от 2021г. и сключените по инициатива на кредитополучателите споразумения, са били индивидуално уговорени, поради това не е обсъждал дали същите са ясни и разбираеми за кредитополучателите по отношение на поетия от тях валутен риск. Клаузите, които се отнасят до определяне на основния предмет на договора, подлежат на преценка за евентуална неравноправност, ако не са уговорени индивидуално и не са съставени ясно и разбираемо. Поради това обуславяща за изхода на спора се явява именно преценката на въззивния съд, че клаузите на двата процесни договора за кредит и споразуменията към тях са индивидуално уговорени.
Последният поставен от касационните жалбоподатели въпрос, макар и да е относим към преценката на въззивния съд за неоснователност на предявените осъдителни искове, също не отговаря на критерия по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Изводът за неоснователност на предявените искове е обусловен преди всичко от преценката, че клаузите на договора от 2008г., както и тези по допълнителните споразумения, както и клаузите на договора от 2021г. и сключените по инициатива на кредитополучателите споразумения, са били индивидуално уговорени. Становището, че исковете са погасени по давност, е изразено от съда само като допълнителен аргумент, още повече, че при преценка за неоснователност на предявения осъдителен иск съдът не дължи произнасяне по възражението на ответника за погасителна давност.
Поради изложеното касационният контрол следва да бъде допуснат на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по поставения в изложението трети въпрос, касаещ съдържанието на понятието „индивидуално уговорена клауза“. Същият е релевантен, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. Обоснован се явява и допълнителният селективен критерий в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, с цитираната от касаторите практика на ВКС, инкорпорирана в Решение №60058 от 04.11.2021г. по т. д. №2702/19г. на ВКС, І т. о., Решение от 20.03.2020г. по т. д. №279/19г. на ВКС, ІІ т. о., Решение №295 от 22.02.2019г. по т. д. №3539/15г. на ВКС, ТК, Решение №67 от 12.09.2019 г. по т. д. № 1392/18 г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение № 65 от 06.07.2018 г. по т. д. № 1556/17 г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение № 231 по т. д. №875/2017 г. на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 98/2017г. по т. д. №535/2016г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение №146 по т. д. №2615/2016г. на ВКС, I т. о., Решение №51/04.04.2016г. по т. д.№504/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение №77/22.04.2015г. по гр. д. №4452/2014 г. на ВКС, ГК, III г. о.
При произнасянето по съществото на спора ще бъде обсъден и формулираният от касационните жалбоподатели процесуалноправен въпрос, доколкото той обективира оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, довели до неправилност на обжалваното решение.
Въз основа на горните съображения, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по конкретизирания от настоящия състав, съобразно т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, въпрос: относно критериите за квалифициране на договорните клаузи като индивидуално уговорени.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационните жалбоподатели следва да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1761,46 лв.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на З. Д. Д. и К. В. Д. срещу Решение № 145 от 14.02.2024 г. по в. гр. д. №1071/2023г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от всеки от ищците З. Д. Д. и К. В. Д. против „Ю. Б. АД, искове с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД за сумата от 3 323,55 лв., представляваща курсова разлика от превалутиране на суми по курс лев - швейцарски франк, в периода от 11.07.2008г. до 11.04.2012г. по Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL 36727/2008 г.; за сумата от 513,88 CHF, представляваща възнаградителна лихва за периода от 11.07.2008г. до 11.04.2009г., формирана от едностранно увеличаване от ответника на лихвения процент по Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL 36727/2008г., ведно със законната лихва, считано от 14.01.2021г.; за сумата от 1 228,13 лв., представляваща такси за управление на кредита, за периода 14.01.2016г. – 08.11.2016г. по Договор за рефинансиране на жилищен кредит HL 56964/10.04.2012г., ведно със законната лихва, считано от 14.01.2021г.; както и предявените общо от ищците З. Д. Д. и К. В. Д. против „Ю. Б. АД - иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД, за сумата от 1 733,21 CHF, от които по 866,61 CHF на ищец, представляваща такса за усвояване на заемната сума по Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL 36727/2008г., ведно със законната лихва, считано от 14.01.2021г. и иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД, за сумата от 1 608,75 CHF, от които по 804,38 CHF на ищец, представляваща такси за управление на кредита за периода от 11.07.2008 г. до 11.04.2012г. по Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL 36727/2008г.
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 145 от 14.02.2024 г. по в. гр. д. №1071/2023г. на Софийски апелативен съд, в останалата обжалвана част.
УКАЗВА на касационните жалбоподатели в едноседмичен срок от съобщението да представят по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1761,46 лв., като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от страните с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК, в едноседмичен срок от съобщението, в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.