Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Р. Ю. Ч. от гр. С. против решение № 205 от 01.12.2006 г. по адм. дело № 127/2006 г. на Сливенския окръжен съд. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му.
Ответникът по касационната жалба – директорът на Областна дирекция "Полиция" - Сливен не е изразил становище.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
С обжалваното решение Сливенският окръжен съд е отхвърлил жалбата на касатора против заповед № 410/30.03.2006 г. на директора на РДВР - Сливен, с която на основание чл. 76, т. 2 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС) му е наложена принудителна административна мярка. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Според приложеното по делото свидетелство за съдимост, жалбоподателят е осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер (чл. 343б от НК), за което не е реабилитиран. При тези данни по административната преписка, съдът е достигнал до извод, че са налице изискуемите законови предпоставки, за да се наложи ограничителната мярка на жалбоподателя. При осъществяване на фактическия състав на приложимата норма, преценката дали да се постанови ПАМ принадлежи на административния орган и тя не подлежи на съдебен контрол. Решението е правилно.
Съгласно чл. 76, т. 2 от ЗБДС, може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават, а издадените да се отнемат на лица, осъждани за умишлени престъпления от общ характер, но нереабилитирани. В разглеждания...