Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на "К"АД - гр. А., обл. Пловдив, представлявано от Изп. директор К. К., против Решение №1207/17.11.2009 г., на Комисията за защита на Конкуренцията (КЗК, Комисията), постановено по преписка № КЗК 455/02.06.2009 г., с което е установено, че не е извършено нарушение на чл. 18, т. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК отм. от страна на "Н"ЕАД гр. С. нарушение на чл. 18, т. 1 ЗЗК отм. и чл. 18, т. 5 ЗЗК отм. . Претендират се и разноски по делото.

Процесуалният представител на ответника - Комисията за защита на конкуренцията, е оспорил жалбата изцяло като неоснователна.

Представителят на Върховната администрлативна прокуратура е изразил становище за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

В комисията за защита на конкуренцията е образувана преписка № КЗК - 455/02.06.2009 г. след влизане в сила на Решение № 6895/26.05.2009 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, с което е отменено Решение № 14413/22.12.2008 г., постановено по адм. дело № 11070/2008 г. на ВАС, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата на "Х"АД ( сега

"К"АД ) против Решение № 600/17.07.2008 г., постановено по преписка № КЗК - 77/2008 г., с което е оставена без уважение молбата на "Х"АД, гр. А., срещу "Н"ЕАД, за извършено нарушение по чл. 18, т. 1 и т. 5 от ЗЗК отм. . Производството по преписка №

КЗК - 77/2008 г., е образувано във връзка с постъпила молба от "Х"АД гр. А., съдържаща твърдения за извършено нарушение по чл. 18, т. 1 и т. 5 от ЗЗК отм. от страна на "Н"ЕАД не може да се разглежда и квалифицира като отделно нарушение по чл. 18, т. 1 от ЗЗК отм. Установяването на нарушението по чл. 18, т. 1 от ЗЗК отм. би се погълнало от състава на чл. 18, т. 5 от ЗЗК отм. , доколкото в случая двете нарушения не могат да се кумулират, поради което и твърдението за извършено нарушение по чл. 18, т. 1 от ЗЗК отм. е неоснователно. Решението е постановено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалния закон и е в съответствие с целта на закона.

Чл. 18 от ЗЗК отм. урежда забрана на действия на предприятия с монополно или господстващо положение, както и действия на две или повече предприятия със съвместно господстващо положение, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията и/или увреждане интересите на потребителите. Такива действия могат да се изразяват в пряко или косвено налагане на цени за покупка или продажба или други нелоялни търговски условия; необосновано прекратяване на дългосрочно установени търговски връзки или необоснован отказ да се сключи договор при наличие на възможност за производство или доствка. Нарушението на забраната по чл. 18 от ЗЗК отм. изисква кумулативното наличие на три предпоставки: участник на съответния пазар, който е предприятие по смисъла на ЗЗК; монополно или господстващо положение на предприятието на съответния пазар; поведение от страна на предприятието на съответния пазар, което обективно да е от естество да доведе до предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията и/или увреждане интересите на потребителите, без да е необходимо реално да е настъпил този противоправен резултат. Конкретно установяването на нарушение по чл. 18, т. 5 от ЗЗК предполага кумулативното наличие на следните елементи: отказ за снабдяване, независимо дали става дума за съществуващи или за потенциални клиенти; необоснованост на отказа - наличие на възможност за доставка/осигуряване на достъп и липса на фактори от икономически или правен характер, обосноваващи легитимност на отказа; възможно засягане на конкуренцията и на интересите на потребителите. Договорите между жалбоподателя и "Н"АД) е предложено сключването на договор за доставка на вода за промишлени нужди през 2008 г., което дружеството е отказало. Този отказ не може да се определи като отказ за сключване на договор от страна на предприятие с господстващо положение, а за нежелание на дружеството-жалбоподател да сключи такъв. Самият жалбоподател твърди и пред КЗК, че нарушението на

"Н"АД - гр. А., обл. Пловдив, представлявано от Изп. директор К. К., против Решение №1207/17.11.2009 г., на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № КЗК 455/02.06.2009 г. ОСЪЖДА

"К"АД със седалище в гр. А., ул."Заводска" №1 да заплати на Комисията за защита на конкуренцията, гр. С., бул."Витоша" № 18 направените по делото разноски в размер на 150 лв.(сто и петдесет лева) .

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението на страните за постановяването му с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ю. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. Р./п/ С. Я. И.Р.