Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба, подадена от О. Х. срещу решение № 5 97 от 11.11.2011 г. по адм. д.№ 560/2011 г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена подадената жалба срещу заповед № РД-14-32-1907 от 24.06.2011 г. на главния инспектор в ОО "КД -ДАИ" гр. Х. към ИА "Автомобилна администрация" за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози

-спиране от движение за срок 6 месеца и определяне мястото за домуване на моторно превозно средство, с което се извършва обществен превоз на пътници или товари, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари .

Излагат се доводи, че неправилно в решението си административният съд е приел, че дейността "репатриране" на паркирало МПС по чл. 172, ал. 2, т. 5, във връзка с чл. 171, т. 5 от ЗДвП представлява "обществен превоз на товари", за което собственикът на специализирания автомобил следва да притежава удостоверение за обществен превоз на товари в Р. Б.. Ответната страна не е взела становище по жалбата.

Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна.

За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че транспортирането на превозно средство със специален автомобил /паяк/, от мястото на неправилното паркиране до наказателен паркинг, независимо, че се извършва в изпълнение на принудителна административна мярка по ЗДвП - преместване на паркирано пътно транспортно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, не може да се квалифицира като "превоз за собствена сметка" на общината, собственик на специалния автомобил. Изложени са мотиви, че заплащането на този превоз е...