Производството е по раздел втори на глава трета от Закон за Върховния административен съд (ЗВАС).

Образувано е по жалба на А. Ц. П. от гр. С. срещу Заповед N`К-3669/14.11.2005 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 239, ал. 1, т. 5 и чл. 253, ал. 1, т. 8 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е освободен от служба като началник на сектор „Охранителна полиция” при 03 РПУ при СДВР. Твърди се, че при постановяване на заповедта са допуснати нарушения на материалноправните норми и административнопроизводствените правила, поради което се иска отмяната й.

Ответната страна - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По делото са приложени представените с административната преписка писмени доказателства.

Върховният административен съд, Пето отделение, за да се произнесе, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 13, ал. 2 ЗВАС от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Жалбоподателят е изпълнявал длъжността началник на сектор „Охранителна полиция” при 03 РПУ при СДВР. Със заповед № К-3669/14.11.2005 г. на министъра на вътрешните работи на подполковник А. Ц. П. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е освободен служба в МВР на основание чл. 239, ал. 1, т. 5 и чл. 253, ал. 1, т. 8 от ЗМВР за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, несъвместимо с оставането му на служба, изразяващо се в това, че за времето от 01, 40 ч. до 02, 30 ч. на 14.08.2005г. в района на гр. Б. е нарушил функционалните си задължения като е предоставил за употреба ловното си оръжие на друго лице, произвело с него изстрели на обществено място, за което не е докладвал по надлежния ред. Поведението на жалбоподателя, описано по-горе е квалифицирано от административния орган в лицето на министъра на вътрешните работи като несъвместимо с морала, а действията, като уронващи престижа на службата.

Заповедта, предмет на настоящото административно производство е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, включващи правото му да налага дисциплинарни наказания и да издава заповеди за освобождаване от служба. Разглежданата заповед е мотивирана, като в нея са изложени фактическите и правни основания за налагане на съответното наказание, с което са спазени изискванията на чл. 213 от ППЗМВР - съдържат се данни за извършителя, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Спазени са и изискванията на чл. 240 от ЗМВР и чл. 212 от ППЗМВР при издаване на заповедта. Преди да бъде наложено дисциплинарното наказание, наказващият орган е спазил предвидената в закона процедура за налагане на такъв вид наказания.

С. З. рег. № З-7767/02.09.2005 г. на Директора на СДВР е разпоредено извършването на вътрешноведомствена проверка за изясняване на постъпили данни за участие на жалбоподателя в неправомерна употреба на ловно оръжие. При извършената проверка, обективирана в Справка рег.№32277/04.10.2005 г., по категоричен начин е установено нарушението на А. П.. С резултатите от проверката е запознат прекият му началник – Директора на СДВР, а жалбоподателят, видно от приложените по делото доказателства, в хода на проверката и в изпълнение разпоредбата на чл. 240, ал. 4 от ЗМВР е дал писмени обяснения.

Директорът на СДВР е направил предложение до министъра на вътрешните работи, рег. №17154/11.10.2005 г., за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на служителя. Наказващият орган - министърът на вътрешните работи, преди да наложи дисциплинарното наказание се е запознал с обясненията на жалбоподателя, като е събрал и оценил всички доказателства, взел е предвид степента и размера на извършеното нарушение, съобразил е същите с целта на закона. След приключване на процедурата по чл. 240 ЗМВР е издадена и цитираната заповед.

При така установените фактически обстоятелства се налагат следните правни изводи:

Заповедта на министъра на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарното наказание "уволнение" е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма. Същата е мотивирана и съдържа посочените в закона реквизити, с оглед на което е законосъобразен индивидуален административен акт. Не е нарушена процедурата при нейното издаване. Съобразена е с целта на закона, като наложеното наказание, въз основа на изложените фактически обстоятелства, съответства на характера и тежестта на извършеното от жалбоподателя деяние, което е несъвместимо с оставането му на служба в органите на МВР.

В задължение на органите на МВР е вменено да опазват обществения ред, да разкриват и предотвратяват престъпления и др. нарушения. В изпълнение на служебните си задължения, след установяване на нарушението, директора на СДВР е изпратил материалите на наказващия орган.

От извършената проверка безспорно е установено, че А. П. не е предприел необходимите мерки за опазване на ловното си оръжие и достъпа на други лица до него. Същият е предоставил личното си ловно оръжие - автомат марка „Ескорт – Магнум” 12 калибър, както и боеприпаси към него на лица употребили алкохол, които са произвели около 20 изстрела. С действията си жалбоподателя е нарушил разпоредбите на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ), ППЗКВВООБ и Етичния кодекс на служителите от МВР. Тези му действия уронват престижа на службата, същите противоречат на морала, което представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, несъвместимо с оставане на служба, за което задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Твърденията в жалбата за допуснати нарушения не се установяват от доказателствата по делото.

С оглед на този извод и по изложените съображения, Върховният административен съд намира, че жалбата на А. Ц. П. е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 28 ЗВАС във вр. с чл. 42, ал. 1 ЗАП, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ

жалбата на А. Ц. П. от гр. С., Зона Б 18, бл. 11, вх. 1, ет. 3, ап. 11, срещу Заповед № К-3669 от 14.11.2005 г. на Министъра на вътрешните работи. РЕШЕНИЕТО

подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. А./п/ И. Р.

И.Р.