Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД).

Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – гр. Б. срещу решение № I-1240 от 04.12.2009 г. по адм. дело № 1133/2009 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отменена издадената от касатора заповед рег. № З-3078/22.07.2009 г., с която на С. М. Л. не се разрешава напускане на страната и се забранява да му се издават паспорти или заместващи ги документи до отпадане на основанието.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон – касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК.

Ответникът – С. М. Л., не е взел становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е частично неоснователна.

Върховният административен съд, седмо отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна с правен интерес от касационно обжалване. Като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон и разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание, съдът намира същата за основателна.

За да отмени обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 76, т. 3 отм. от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС, редакция, ДВ, бр. 105 от 2006 г.; понастоящем Закон за българските лични документи) за забрана за напускане на страната и издаване на паспорти и заместващи ги документи до отпадане на основанието, Административният съд е приел, че задължението на жалбоподателя попада в дефиницията на закона за парични задължения в големи размери към физически или юридически лица според посоченото в искането на частния съдебен...