Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 46а, ал. 2 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ЗЧРБ).
Образувано е по касационна жалба на М. Марзи, [гражданство], подадена чрез адв. Д.Г – процесуален представител на касатора, срещу решение № 24 от 04.02.2019г., постановено по адм. дело № 1178/2018 г. по описа на Административен съд – Хасково.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че изводите на съда са неправилни. Моли за отмяна на съдебното решение и на административния акт.
Ответникът – началник група “Миграция“ при ОДМВР - Хасково, не взема становище по жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Застъпва тезата, че решението е правилно и следва да се остави в сила.
Върховният административен съд, в настоящия състав на седмо отделение, констатира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законовия срок и от надлежна страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира касационната жалба за основателна.
С атакуваното решение Административен съд – Хасково е отхвърлил жалбата на М. Марзи, [гражданство], срещу заповед №272з-2860/14.11.2018 г. на началник група „миграция“ при ОД на МВР Хасково“, с която на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 ЗЧРБ е постановено принудително настаняване на чужденeца в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) към Дирекция "Миграция" - МВР с цел организиране на наложената му ПАМ „Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“, но не повече от 6 месеца.
За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалното право и в съответствие с целта на закона.
От фактическа страна е установено, че със Заповед № УРИ 272з-2076 /03.09.2018г на началник група “Миграция“ при ОД на МВР Хасково на касатора е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ - „Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна. Поради това че лицето е без документ за самоличност и с отказан статут на бежанец, няма осигурена издръжка в страната и средства за обратно връщане адм. орган е разпоредил настаняването му в СДВНЧ.
При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че са налице законовите предпоставки за обезпечаване изпълнението на ПАМ (връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна), чрез принудително настаняване на чужденеца в СДВНЧ. Наведен е извод за осъществяване на посочените в обжалваната заповед фактически и правни основания - наложена мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ и възпрепятстване изпълнението на наложената ПАМ. Решението е неправилно.
По делото няма спор за факти. Решаващият съд е установил правилно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 5 и 6 и сл. ЗЧРБ, когато съществуват пречки чужденецът да напусне незабавно страната или да влезе в друга страна и няма насрочени действия за предстоящото му извеждане, органът, издал заповедта за налагане на принудителната административна мярка, или директорът на дирекция "Миграция" след преценка на индивидуалните обстоятелства и на опасността от укриване или на осуетяване на връщането по друг начин разпореждат със заповед по ред, определен с Правилник за прилагане на закона, изпълнението заедно или поотделно на някоя от следните обезпечителни мерки: 1. чужденецът се задължава да се явява ежеседмично в териториалната структура на Министерството на вътрешните работи по местопребиваването си;2. чужденецът внася лично или чрез трето лице парична гаранция в срок и в размер, определени с Правилник за прилагане на закона;3. чужденецът предава във временен залог валиден паспорт или друг документ за пътуване в чужбина, който получава обратно при изпълнение на връщането или експулсирането.В случаите, когато чужденецът, на когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органите по ал. 1 могат да издадат заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на връщането или експулсирането. Принудително настаняване се разпорежда и в случаите, когато чужденецът не изпълнява условията на наложените по ал. 5 обезпечителни мерки.
По силата на чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ настаняването продължава до отпадане на обстоятелствата по ал. 6, но не повече от 6 месеца. За наличието на основанията за принудително настаняване в специален дом се извършват ежемесечни служебни проверки от директора на дирекция "Миграция". По изключение, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи или има забавяне при получаване на необходимите документи за връщане или експулсиране към датата на изтичане на разрешения срок на принудителното настаняване по ал. 6, директорът на дирекция "Миграция" може да издаде заповед за продължаване на принудителното настаняване в специалния дом за срок не по-дълъг от допълнителни 12 месеца. Когато с оглед на конкретните обстоятелства по случая се установи, че вече не съществува разумна възможност по правни или технически причини за принудителното извеждане на чужденеца, лицето се освобождава незабавно. Това законодателно решение е в съответствие с разпоредбата на чл. 15 от Директива 2008/115/ЕО. Съгласно цитираната разпоредба на директивата, освен ако в конкретния случай не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, държавите-членки могат да задържат гражданин на трета страна, по отношение на когото са образувани процедури за връщане, само за да се подготви връщането и/или да се извърши процеса на извеждане, и по-специално когато: е налице опасност от укриване; или засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането. В чл. 15, пар. 6 от Директива 2008/115/ЕО е предвидено, че държавите-членки не могат да удължават посочения в пар. 5 срок, освен за ограничен срок, който не надвишава допълнителни дванадесет месеца в съответствие с националното законодателство, в случаите, когато, независимо от положените от тях разумни усилия, е вероятно операцията по извеждането да продължи по-дълго поради: липса на съдействие от съответния гражданин на трета страна или забавяне при получаването на необходимата документация от трети страни.
По правната си природа принудителното настаняване в СДВНЧ следва да се квалифицира като мярка по обезпечаване на изпълнението на ПАМ “Връщане до страна по произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“. Анализът на цитираните по-горе разпоредби води до извод, че принудителното настаняване в СДВНЧ като най-тежка обезпечителна мярка, следва да се прилага само тогава, когато не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки и са налице конкретни данни за реална опасност лицето да осуети изпълнението на ПАМ. Задържането следва да се основава на обективна причина, свързана с възпрепятстване на извеждането, което се дължи изключително на поведението на адресата на ПАМ. Целта, която преследва обезпечителната мярка е да се организира и осигури изпълнението, когато съществува непосредствена опасност чужденецът да се укрие или да възпрепятства по друг начин изпълнението на наложената му ПАМ.
Видно от доказателствата по делото обжалваната заповед, с която лицето е настанено в СДВНЧ е втора по ред. Първата заповед за настаняване в СДВНЧ е от 03.09.2018г. Същата е отменена с решение от 25.10.2018г. на АС-Хасково. На 14.11.2018г. лицето е било освободено от СДВНЧ. До освобождаването му са изтекли 2 месеца и 11 дни. На 14.11.2018г. е издадена нова заповед за принудителното настаняване на лицето в СДВНЧ също за 6 месеца. При издавеното на новата заповед не е взето под внимание предишното задържане на лицето. Адм. Орган е следвало да приспадне задържането по отменената заповед и да разпореди принудително настаняване в СДВНЧ на чужденеца за не повече от 3 месеца и 19 дни. Това е така, защото първоначалното принудително настаняване в СДВНЧ не може да бъде с продължителност повече от 6 месеца. А в случая първоначалното настаняване в СДВНЧ е продължило 8 месеца и 11 дни. След изтичането на максималния 6 месечен срок/ или на 3 месеца и 19 дни от повторното настаняване в СДВНЧ/ компетентният адм. орган е следвало да извърши преценка дали са били налице предпоставките за продължаване на настаняването с още 6 месеца.
Неправилното посочване на срока за принудителното настаняване в СДВНЧ опорочава заповедта и налага нейната отмяна.
От друга страна принудителното настаняване в СДВНЧ е крайна и най-тежка мярка. Същата се налага само в случаите, когато по-леките мерки биха били неефективни. Административният орган следва да изложи нарочни съображения защо прилага най-тежката мярка и защо счита, че по-леките такива биха били неефективни по отношение на чужденеца в конкретния случай. За да се наложи най-тежката мярка е необходимо да има данни, че чужденецът възпрепятства изпълнението на заповедта за налагане на ПАМ или е налице опасност от укриване. От доказателствата по делото не се установява да е налице някоя от двете хипотези. Няма данни лицето да е възпрепятствало или да възпрепятства изпълнението на наложената ПАМ, нито че е налице опасност да се укрие. Напротив по делото има данни, че на чужденеца е осигурено жилище в [населено място], което се ползва от негови роднини. Издателят на акта не е обосновал защо в конкретния случай по-леките мерки биха били неефективни, от което следва извод за немотивираност на административния акт.
Изложеното до тук обосновава извод за незаконосъобразност на обжалваната пред АС-Хасково заповед за настаняване на чужденеца в СДВНЧ.
Като е стигнал до извод, различен от горния и като е отхвърлил жалбата на М. Марзи, [гражданство] срещу заповед №272з-2860/14.11.2018 г. на началник група „Миграция“ при ОД на МВР Хасково“, Административен съд Хасково е постановил своя съдебен акт при неправилно приложение на материалния закон.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение, като неправилно, следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго по съществото на спора, с което заповедта на началник група „Миграция“ при ОД на МВР Хасково“, бъде отменена като незаконосъобразна.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение № 24 от 04.02.2019г., постановено по адм. дело № 1178/2018 г. по описа на Административен съд – Хасково и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ заповед №272з-2860/14.11.2018 г. на началник група „Миграция“ при Областна дирекция на МВР Хасково“, с която на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 ЗЧРБ е постановено принудително настаняване на М. Марзи, [гражданство] в Специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция "Миграция" - МВР с цел организиране на наложената му ПАМ „Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“, но не повече от 6 месеца. Решението е окончателно.