Производството е по чл. 208 и следващите АПК.

Образувано е по касационна жалба на кмета на О. Р чрез неговия пълномощник срещу решение №166/22.01.2019 г. по адм. д. № 2058/2018 г. на Административен съд Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му.

Ответниците по касационната жалба-М.М, Г.М и Н.М в писмено становище чрез своя процесуален представител намират касационната жалба за неоснователна.

Представтелят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от М.М, Г.М и Н.М срещу заповед №509 от 21.05.2018г. на кмета на община Р., с която, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ “плътна ограда”, находящ се в урегулиран поземлен имот (УПИ) ІІІ-70, кв. 3 по плана на [населено място], [община], [област], като се приведе в съответствие с допустимата съгласно чл. 48, ал. 7 от ЗУТ височина, а именно: до 0, 6 м.

С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

Оградата е изпълнена през 1965г., противно на приетото от ответника в оспорената заповед, че строежът е изграден при условията на сега действащия ЗУТ (след 31.03.2001г.). Според §68 от Строителни правила и норми за изграждане на населени места (СПНИНМ, отм. ), обнародвани в “Известия на Президиума на Народното събрание”, понастоящем “Държавен вестник” (ДВ), бр. 75 от 18.09.1959г. всеки парцел трябва да бъде ограден с подходяща ограда, видът на която се определя от техническата служба при съответния народен съвет. Оградите не могат да бъдат по-високи от 1, 50...