Производството е по чл. 208 и следващите АПК.

Образувано е по касационна жалба на Т.Б чрез нейния пълномощник срещу решение № 150/21.01.2019 г. по адм. д. №1789/2018 г. на Административен съд Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му.

Ответникът по касационната жалба - кметът на община Р. чрез процесуалния си представител в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторката срещу заповед №433/25.04.2018 г. на кмета на община Р., с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ на нея и на Б.Б е наредено да премахнат незаконен строеж-„Пристройка към източната част на жилищната сграда“, находящ се в източната част на жилищна сграда, изградена в УПИ VIII – 774, кв. 77 по регулационния план на с. П. като изграден без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

Обжалваният административен акт е издаден от кмета на О. Р, който по силата на ЗУТ има право да издава заповеди от категорията на процесната. При издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Спазена е предписаната от закона писмена форма. Изложени са мотиви (фактически и правни основания) за издаването й. Процедурата по чл. 225а от ЗУТ е осъществена. Разпореденото премахване на строежа е направено при наличие на законоустановените предпоставки за това. Заключението по СТЕ е категорично, че и към 1991г. и към настоящия момент в УПИ VIII-774, кв. 77, по плана на с....