Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Д.В против решение № 855/13.02.2018 г., постановено по адм. д. 9967/2017 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба и пледоария по същество на спора. Не претендира заплащане на разноски.
Ответникът заместник-министърът на отбраната, редовно уведомен за производството, не се представлява в открито съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение № 855/13.02.2018 г., постановено по адм. д. 9967/2017 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на Д.В против решение за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация № 13-00-2126/27.07.2017 г. на заместник-министъра на отбраната. Административният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган: лице, надлежно оправомощено на основание чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ (ЗАКОН ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) (ЗДОИ) от задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ, в предвидената от закона форма и без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, материалноправни разпоредби и целта на закона. Решаващият съд е приел, че е налице основание за ограничение на достъпа до исканата информация, която е включена в списъка на категориите информация, класифицирана като служебна информация за сферата на дейност на Министерство на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия. Така постановено съдебно решение е правилно.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо като постановено от законен състав на АССГ по допустимо оспорване, упражнено от заинтересовано лице в срок спрямо подлежащ на обжалване акт. При разглеждане на спора пред първата инстанция не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и фактическата обстановка по спора е установена в съответствие със събраните по делото доказателства. Не представлява процесуално нарушение неуважаването на искането на Д.В да бъде задължена ответната страна да представи текста на протокола, съдържащ исканата информация, за да бъде извършен преглед и произнасяне по законосъобразността на маркирането му с гриф за сигурност. Съгласно чл. 41, ал. 3 и 4 от ЗДОИ при обжалване на отказ за предоставяне на достъп до обществена информация на основание чл. 37, ал. 1, т. 1 съдът в закрито заседание може да поиска от органа необходимите доказателства за това, като в този случаи съдът се произнася по законосъобразността на отказа и маркирането с гриф за сигурност. Цитираната разпоредба предоставя възможност на съда да извърши тази проверка ако прецени, че има нужда от нея, за да установи съществуването на основанието за отказ. В случая АССГ е преценил, че не е необходимо да изисква допълнителни доказателства относно характера на информацията, респективно наличието на основание да бъде защитена, поради което като е отказът да бъде уважено искането на жалбоподателя в съдебно заседание на 27.11.2017 г. не съставлява процесуално нарушение. Неизпълнението на процедурата по чл. 41, ал. 3 и 4 от ЗДОИ не се е отразило върху изясняването на делото от фактическа страна, защото исканата информация се съдържа в точно индивидуализиран документ, който е включен в списъка на категориите информация, класифицирана като служебна информация за сферата на дейност на Министерство на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия. Изрично следва да бъде посочено, че в оспореният пред АССГ отказ за предоставяне на достъп до обществена информация заместник-министърът на отбраната се е позовал на чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ, защото приел, че „заявеният документ“ съдържа класифицирана информация без да уточни от кой вид. АССГ е обсъдил цитирания списък, в който документи от същата категория са квалифицирани като служебна тайна, но индивидуализирането на търсената информация я определя и като държавна тайна според Раздел I, т. 11 и т. 22 от Приложение 1 към чл. 25 от ЗЗКИ (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ) (ЗЗКИ). Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснато нарушение на материалния закон от АССГ с позоваване на съдебни решения, които са постановени по спорове при различна фактическа обстановка. В случая решаващият съд не е „допълнил мотивите“ на административния акт, а е установил всички относими към спора факти, въз основа на които е приел за установено наличието на посоченото в акта основание за отказ - чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ. В случая индивидуализацията на исканата информация е достатъчна, за да бъде определен нейния характер и без допълнителна проверка относно конкретно й защитено съдържание. В този смисъл цитираната съдебна практика е напълно неотносима към настоящия казус.
По изложените съображения настоящият съдебен състав споделя крайния извод на АССГ за законосъобразност на оспорения отказ да бъде предоставен достъп до Протокол от работата на междуведомствената работна група за обобщаване, анализиране и оценка на отговорите по искане за предоставяне на предложение (RFP) по проект за придобиване на нов тип боен самолет, назначена със Заповед № 53/10.03.2017 г. на министър председателя на Р.Б.Д следва да бъде посочено, че ЗДОИ не следва да бъде разглеждан като средство за снабдяване с архивни документи доколкото урежда обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, както и с повторното използване на информация от обществения сектор. Съдебната практика приема, че искането за достъп до конкретен документ с номер и дата, следва да бъде разглеждано като искане за достъп до обществена информация, която е индивидуализирана чрез изричното посочване на нейния носител, но винаги държи сметка за разграничението между процедурата по предоставяне на административни услуги (вкл. издаване на документи/скици/копие/преписи) и тази по ЗДОИ. Във всеки подобен случай следва да бъде установен приложимия закон и защитимите от права. В случая правилно АССГ е приел, че по отношение правото на достъп до обществена информация на Д.В е налице законово основание да бъде ограничено и задълженият субект законосъобразно е отказал да предостави достъп до информацията, съдържаща се в протокола, независимо от описването й като „заявен документ“.
По изложените съображения настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила следва да бъде оставено в сила.
По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна не е направила разноски, не претендира заплащане на такива, поради което с оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат определяни.
По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 855/13.02.2018 г., постановено по адм. д. 9967/2017 г. по описа на Административен съд-София. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.