Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК.

Образувано е по искане на Г.С и Р.С за отмяна на влязло в сила определение, постановено на 28.01.2019г. по адм. дело № 12903/2018г. по описа на Върховен административен съд, шесто отделение, с което е оставена без разглеждане жалбата им срещу Инструкция за условията и реда за носене на служебно оръжие от държавните служители на МВР № Iз-37/12.01.2012г., издадена от министъра на вътрешните работи, в частта й по чл. 1, чл. 2 и чл. 6 и производството по делото е прекратено.

В искането се излагат доводи, че искателите не са били редовно призовани и не са били надлежно представлявани по делото, което е основание по чл. 239, т. 5 АПК за отмяна на прекратителното определение.

Ответната страна-министър на вътрешните работи не взема становище по искането.

Върховният административен съд, петчленен състав-II колегия, намира искането за допустимо - подадено срещу подлежащо на отмяна определение, с което се прегражда развитието на делото, по което е постановено и от страни, за които то е неблагоприятно, както и в срока по чл. 240, ал. 3 АПК. Разгледано по същество искането е неоснователно.

С определението, чиято отмяна се иска, е оспорването на подзаконовия нормативен акт е прието за недопустимо, поради отмяната му с последващ акт, както и отмяната на ЗМВР, в изпълнение на който е приета Инструкцията. Допустимостта на оспорването се преценява от решаващия съдебен състав по всяко време в течение на производството, като определениетото може да бъде постановено и в закрито съдебно заседание, без призоваване и участие на страните. Затова нарушения на правилата за призоваване на страните за открито съдебно заседание не могат да бъдат основания за отмяна на постановеното прекратително определение (чл. 235, ал. 1, т. 5 АПК). Те не лишават страната от възможността да участва по делото или да бъде надлежно представлявана, доколкото не е задължително насрочването и провеждането...