Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на секретаря на О. П, подадена от пълномощникът юрк.. В срещу решение № 796 от 19.12.2018 г. по адм. д. № 705/2018 г. на Административен съд - Пазарджик. В касационните жалба се сочат доводи за неправилност и необоснованост на решението и се претендира неговата отмяна, със законните последици.

Ответницата С.Г, чрез адв.. Д, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за потвърждаване на решението със законните последици.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като постановено в съответствие с изискванията на материалния закон.

Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди касационните оплаквания, във връзка с доказателствата по делото и провери обжалваното решение, намира същата за основателна.

С обжалваното решение, административният съд е отменил заповед №1483/05.07.2018г., издадена от секретаря на О. П, на основание заповед на кмета №1436/02.07.2018г. за заместване, с която по реда на чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж „вход и стълбище към избено помещение от южна страна на жилищната сграда“ в УПИ IV-9350, кв. 220а по плана на гр. П.. Прието е, че незаконния строеж, като изграден през 1966г. попада в режим на търпимост по §16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и не подлежи на премахване, което сочи на незаконосъобразност на заповедта.

Обжалваното решение е незаконосъобразно, като постановено при допуснато нарушение на процесуалните правила, от категорията на съществените.

Производството пред административният съд е протекло при неправилно конституиране на страните в процеса по реда на чл. 153, ал. 1 във вр. с чл. 154, ал. 1 АПК и чл....