Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Сънрайз“ АД чрез адв. Д.П срещу решение № 713 от 10.04.2019 г., постановено по адм. дело № 2396/2018г. по описа на Административен съд – гр. Б.. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № МДТ- 677 от 24.04.2018г., издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси“ при О. Н, мълчаливо потвърден от началника на отдел „Местни данъци и такси“ при О. Н. С акта са установени задължения за такса битови отпадъци на касатора в общ в размер на 144 870.39 лв. и лихва в размер 53 505.36 лв. за недвижим имот находящ се в с. Е., община Н. представляващ УПИ 502.108, хотел „Роял касъл“ и ресторант „Ротонда“. С решението в полза на О. Н са присъдени разноски в размер на 4 513.75 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че в нарушение на материалния закон административният съд е приел, че обжалваният акт съдържа всички необходими реквизити. Съдът не е обсъдил, че в случая липсват условията на чл. 11, ал. 1 ЗМДТ, във връзка с коригиращите декларации за смяна на собствеността от 2014 г.

Твърди, че липсва основание за издаване на акта, тъй като е посочена само разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК), но не е уточнено коя точно хипотеза се има предвид и защо. Съдът неправилно е приел, че описанието на имота в процесния АУДЗ е достатъчно. В акта не е посочен начинът на определяне на размера на дължимите суми за такса битови отпадъци (ТБО). Счита,...