ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1531

гр. София, 27.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:Мария Иванова

Членове:Даниела Стоянова

Таня Орешарова

като разгледа докладваното от Т. О. К. гражданско дело № 20258002100584 по описа за 2025 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба на В. Х. Д., чрез адв. С. Т., за отмяна на влязло в сила решение № 28/22.02.2023 г. по в. гр. д. № 500/2022 г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 121/03.05.2022 г. по гр. д. № 347/2020 г. на Окръжен съд – Смолян в частта, с която съдът е предоставил упражняването на родителските права над детето Д. В. Д. на майката Е. Т. С., при която детето да живее, като е определен и режим на лични контакти на бащата В. Х. Д. с детето.

В молбата се сочи основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се, че на основание чл. 7, б. „f“ от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25 октомври 1980 г. молителят е подал молба за връщане на детето Д. А. З. в държавата по обичайното му местопребиваване ***. Образувано е гр. д. № 918/2021 г. на Софийски градски съд, по което е постановено решение, с което молбата е отхвърлена като неоснователна. То е потвърдено с решение № 286/2022 г. по в. гр. д. № 57/2022 г. на Софийски апелативен съд. Същевременно Д. е предявил искове по чл. 66, ал. 5 , изр.1 и изр.2 СК, по които е образувано гр. д. № 347/2020 г. на Окръжен съд – Смолян. Постановеното по него решение е потвърдено с решение № 28/22.02.2023 г. по в. гр. д. № 500/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив, което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 439/31.01.2024 г. по гр. д. № 3259/2023 г. на ВКС. Впоследствие Д. е подал молба за отмяна на решение № 286/2022 г. по в. гр. д. № 57/2022 г. на Софийски апелативен съд на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, която е уважена и това решение е отменено, като делото е върнато на Софийски градски съд за ново разглеждане и е образувано гр. д № 13028/2024 г. на Софийски градски съд. Именно това възобновяване на производството по реда на Хагската конвенция от 1980 г. и образуване на ново дело, което е висящо, молителят сочи в настоящата молба като ново обстоятелство по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Това обстоятелство не е могло да бъде известно при решаването на делото пред Окръжен съд – Смолян. Според молителя изходът на гр. д. № 13028/2024 г. на СГС ще обуслови и кой е компетентният съд, съгласно приложимия за случая Регламент (ЕО) № 2201/2003 г., който следва да се произнесе относно родителските права на детето.

Върховният касационен съд, III гр. о., по допускането на молбата за отмяна, намира за установено следното:

Съгласно задължителните указания, дадени с т. 4 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, влезлите в сила съдебни решения, постановени в производство по спорна съдебна администрация, не подлежат на отмяна по реда на глава 24 ГПК. В настоящия случай се касае именно за спорна съдебна администрация, тъй като в частта от решението, чиято отмяна се иска, съдът се е произнесъл относно упражняването на родителските права и режима на лични отношения между бащата и детето и тези въпроси не са от естеството да формират предмет, годен да породи сила на пресъдено нещо (в този смисъл са и разясненията в мотивите към т. 4 от цитираното тълкувателно решение). Отмяната на процесното решение по реда на Глава 24 ГПК не е необходима, тъй като съществува друг процесуален способ за защита - предявяване на искане за промяна на съществуващото правно положение въз основа на новооткрити или нововъзникнали факти, имащи правно значение за преценката на съда по целесъобразност. Служебната преценка относно закрилата на интересите на детето в случая също не обуславя различен извод. Същите не могат да бъдат накърнени в случая, тъй като молителят разполага с възможност да сезира първоинстанционния съд с искане по чл. 127, ал. 2 СК, с оглед твърдяни от него нови (новооткрити) обстоятелства, вкл. може да поиска и постановяване на привременни мерки по чл. 127, ал. 3 СК.

Независимо от изложеното, за пълнота следва да се посочи, че основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е налице, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е било постановено. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната, а е следствие от невиновна /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. В случая соченото от молителя висящо производство не представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото няма връзка с пълнотата на фактическия или доказателствен материал по делата пред ОС-Смолян и АС-Пловдив. Именно молителят, като ищец по гр. дело №347/2020 г. на Окръжен съд е предявил в страната и с оглед възможността за това с оглед на чл.9 , ал.1 и чл.4 КМЧП исковете по чл. 66, ал. 5, изр.1 и 2 СК за оспорване на произхода на детето Д. от припозналия го А. Х. З. и установяване, че, детето произхожда от ищеца и той е негов биологичен баща, по които е образувано гр. д. № 347/2020 г. на Окръжен съд – Смолян. В тази връзка са поставени отново от молителя въпросите за името на детето, упражняването на родителските права, режима на лични контакти с детето поради неразбирателството между родителите, но и по които с оглед на чл.70 СК, съдът следва да се произнесе служебно при кого от родителите да живее детето, мерките по упражняване на родителските права, режима на лични отношения, както и неговата издръжка. В тази връзка производството по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25 октомври 1980 г. не се явява преюдициално за въпросите относно упражняването на родителските права и режима на лични контакти с детето, нито изходът му може да послужи като самостоятелно основание за преразглеждане на изводите на съда в производството по спорна съдебна администрация.

С оглед на изложеното, молбата за отмяна като недопустима следва да се остави без разглеждане.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на В. Х. Д. за отмяна на влязло в сила решение № 28/22.02.2023 г. по в. гр. д. № 500/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив, в частта за упражняване на родителските права и режима на лични контакти с детето Д. В. Д..

Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на молителя.

Председател:_______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________