О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 1507

гр. София, 27.03.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 2096/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 2300/16.02.2024 г., идентична с касационна жалба вх. № 3830/20.03.2024 г., на Н. С. И., подадена чрез адвокат Г. Н., срещу въззивно решение № 404/12.12.2023 г. по в. гр. д. № 769/2023 г. на Окръжен съд – Стара Загора.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Относно задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и във връзка с доводите и възраженията на страните; 2. Когато се оспорва формалната доказателствена сила на частен свидетелстващ документ по отношение на неговата вярност, автентично и истинност, следва ли да самостоятелно основание да се преценява формалната му доказателствена сила по отношение на неговата нищожност, като издаден в нарушение на чл. 189, ал. 2 ГПК, или съдът дори без нарочно въведено възражение може да прогласи неговата нищожност и да го изключи от доказателствата по делото; 3. Ако съдът констатира, че представеният като доказателство по делото частен свидетелстващ документ, който представлява обратно писмо (начало на писмено доказателство) с цел удостоверяване на симулативност...