Производството е по реда на чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Т. К.” ООД чрез адвокатите Ф. Р. и П. Г. срещу решение № 193/29.10.2009 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/ по в. т.д. № 78/2009 г., с което е изменено решение на Варненски окръжен съд /ВОС/.

В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи противоречие на приетото от В. с практика на ВКС.

Ответникът – „В.” Е. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор.

ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280 ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. Изложените основания за допускане на касационно обжалване на касационната жалба не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК, поради следните съображения:

ВОС е сезиран от „Т. К.” ООД с иск по чл. 266 ЗЗД срещу „В.” Е. за сумата 53273.14 лв. – неизплатен остатък от договорени и извършени строително-монтажни работи /СМР/. Ответникът е предявил насрещен иск за сумата 83717.46 лв. – обезщетение за претърпени вреди от некачествено извършени СМР. ВОС е уважил изцяло първоначалния иск и е отхвърлил насрещния иск. В. е изменил първоинстанционното решение и е постановил друго решение, с което е отхвърлил изцяло първоначалния иск за 53273.14 лв. и е уважил насрещния иск за 39048.33 лв., като е оставил в сила решението на ВОС в останалата отхвърлителна част относно насрещния иск. В. е приел, че делото не е изяснено от фактическа страна пред ВОС, допуснал е нови съдебно-технически експертизи /СТЕ/ по искани, но недопуснати от ВОС допълнителни задачи, от заключенията на които и от останалите доказателства по делото е приел, че част от представените протоколи образец 19 не са подписани от възложителя, а друга част са подписани, но приетите в тях работи са показали по-късно скрити недостатъци. Приел е, че изпълнените СМР от ищеца по неподписаните актове образец 19 от 01.09.2007 г. и от 17.09.2007 г. не са приети от възложетеля, тъй като са с такива недостатъци, които ги правят негодни за ползване по предназначение, а вече приетите СМР с протоколи от 03.07.2007 г., от 17.07.2007 г. и от 31.07.2007 г. са показали по-късно скрити недостатъци, компрометиращи изпълнението на ищеца и предмет на насрещния иск. С оглед заключенията на СТЕ за пълната негодност на извършените и неприети СМР по неподписаните актове образец 19 от 01.09.2007 г. и от 17.09.2007 г. – предмет на първоначалния иск и разходите по отстраняване на проявените по-късно дефекти в СМР по протоколите от 03.07.2007 г., 17.07.2007 г. и от 31.07.2007 г., съдът е отхвърлил първоначалния иск и е уважил частично насрещния такъв.

Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280 ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1-3 на разпоредбата. Преценката за допускане се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.

В настоящият случай касаторът в изложението си формулира няколко въпроса, които касаят приетата фактическа обстановка и неприетата такава от В., касаят общо характера на скрити недостатъци – предмет на изслушаните СТЕ, както и отговор на въпроси, които не са били предмет на обсъждане и разрешаване от В. в този им изчистен вид – кой носи отговорност за неподходящ проект или предписание. Вярно е, че В. е приел за неоснователно възражението на изпълнителя, че проектът бил неподходящ,

но с оглед липса на данни за искане от изпълнителя за промени в проекта като неподходящ – чл. 260 ЗЗД -

л. 3 от мотивите на въззивното решение.

Зададен е и въпрос следва ли да се излагат съображения от въззивният съд при отмяна на първоинстанционно решение с твърдения за неизложени от В.

собствени

фактически и правни изводи, но такива са изложени в решението на В.. Изложени са и съображения във връзка преценени доказателства, които очевидно не се приемат от касатора, но неприемането им само по себе си не е основание за допускане на касационно обжалване. ВКС счита, че касаторът не е формулирал въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК, а е изложил отделни доводи, които по същество касаят неправилност и необоснованост на въззивното решение, могат да бъдат преценявани като оплаквания по чл. 281 т. 3 ГПК след допускане на касационно обжалване, но не обуславят допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК, доколкото законът разграничава двата вида основания и последователността на произнасяне по тях. Независимо от липсата на формулиран въпрос по чл. 280 ал. 1 ГПК, не е налице и допълнителен критерий по чл. 280 ал. 1 т. 1, 2 ГПК. Представените решения на ВС и ВКС касаят казуси, различни по фактология от настоящия. Приетото от В. не противоречи и на ТР № 1/2001 г. относно правомощията на въззивния съд – както се посочи по-горе, В. е изложил своите мотиви относно частичната отмяна на първоинстанционното решение и е направил собствени фактически и правни изводи по приетите от ВОС и новоприети от В. доказателства, обсъдени в цялост. Обстоятелството, че тези изводи не се приемат от касатора, не е равносилно на липса на такива, респ. противоречие с цитираното ТР и не обуславя наличие на хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.

С оглед на гореизложеното, настоящият състав на ВКС не намира основания да приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на В..

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение

№ 193/29.10.2009 г. на Варненски апелативен съд по в. т.д. № 78/2009 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.