Производството е по чл. 288 ал. 2 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Решение №225 от 20.ХІ.2009 г. по гр. д. № 415/ 2009 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 184 от 8.V.2009 г. по гр. д. № 190/ 2008 г. на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от [фирма] - [населено място] срещу [фирма] - [населено място]: иск за 14 999.57 лв., предявен като частичен от иск за 447 851.16 лв. - цена за достъп до възлова електрическа подстанция, подробно описана, за периода м.ХІІ.2002 г. - м.Х.2007 г., за 4969.05 лв. - цена за достъп за м. ХІ.2007 г., за 1540 лв. - цена за достъп за периода 1.ХІІ.2007 г. - 10.ХІІ.2007 г., на основание чл. 59 ЗЗД и иск за 5000. 25 лв., предявен като частичен от иск за 176 074.44 лв. - обезщетение за забава, с оплакване за неправилност на решението. В Основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че съдът не е основал решението си върху закона, което е съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 188 ал. 2 ГПК отм. - не е субсумирал приетите фактически положения под някоя правна норма, не е извършил правна квалификация на иска и не е изследвал настъпването на предпоставките на тази правна норма, която урежда конкретното правоотношение, а само е посочил коя норма не следва да се прилага - налице е решен процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС - основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК: Р.№1207/19.V.1966 г. по гр. д.№ 631/1966 г., Р.№1564/ 19.VІ.1979 г. по гр. д.№290/1979 г., Р.№2224/ 28.ХІІ.1984 г. по гр. д.№ 1120/1984 г., Р.№682/30.ІХ.1986 г., Р.№203/6.VІ.1994 г. по гр. д.№ 109/1994 г. и Р.№3/6.ІІ.1996 г. по гр. д.№ 423/1985 г. Жалбоподателят излага, че материалноправният въпрос: електрическите уредби за общо ползване не могат да преминават от държавна собственост в собственост на частни лица, освен при посочените в ЗЕЕЕ отм. и ЗЕ условия, е решаван противоречиво от съдилищата - основание за касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК - в първоинстанцион - ното решение е прието, че е допустимо придобиване на такива съоръжения по силата на чл. 17а ЗППДОП, а въззивният съд приема, че такова придобиване е невъзможно. Сочи, че ВКС по аналогичен начин постановява, че при действието на ЗЕ отм. и разпоредбата на чл. 2, не е било допустимо придобиването, включително чрез приватизация на електрически съоръжения - Р.№ 883/26.VІІ.2007 г. по гр. д.№ 1207/ 2006 г., Р.№ 251/5.ІІІ.2003 г. по гр. д. №3198/ 2005 г. и Р.№856/27.VІІ.2008 г. по гр. д.№889/2006 г., а с Р.№1064/ 9.ХІІ.2008 г. по гр. д.№ 3969/2007 г. приема, че е възможно придобиване на такива съоръжения по силата на чл. 17а ЗППДОП. Иска да се допусне касационно обжалване.

Ответникът по касационната жалба [фирма] - [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и жалбата по същество.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени осъдителни искове, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.

С обжалваното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът за заплащане на цена за достъп до възлова електрическа подстанция, съставляваща електроенергиен обект, който обслужва множество потребители, за който не е сключен договор за предоставяне на достъп по чл. 117 ал. 7 от Закона за енергетиката, по съображения, че ищецът не може да се легитимира като собственик. Съдът е посочил, че процесният обект е бил включен като апорт от [фирма] - [населено място] пазар (ДФ ”Китка [фирма]), в капитала на [фирма], като съгласно Закона за електростопанството отм., тези обекти са изключителна държавна собственост и при липса на твърдение да са били използвани само за собствени нужди, не би следвало да преминат в патримониума на преобразуваните предприятия по чл. 17а ЗППДОП и впоследствие в патримониума на последващи приобретатели. Съдът е приел, че съгласно изричната норма на §67 ал. 9 от ПЗР на ЗЕЕЕ отм., (Д.в. бр. 108/2001 г.), при приватизация на обекти, на чиято територия има изградени енергийни обекти, последните не се включват в предмета на сделката, като тези обекти се прехвърлят на съответното енергийно предприятие по предвидения в закона ред, която норма намира отражение и в §4 ал. 11 от ПЗР на ЗЕ (Д.в. бр. 107/ 2003 г.). Съдът е заключил, че се касае за последователно регламентиран принцип, че заварените електрически уредби за общо ползване не могат да преминават от държавна собственост в собственост на частни лица, освен при посочените в ЗЕЕЕ отм. и в ЗЕ условия - в полза на лицензирани енергийни предприятия. Като е посочил, че ищецът не е установил [фирма] да е придобило правото на собственост върху процесната подстанция, за да може да се разпорежда с него, съдът е счел, че ищецът, като приобретател, не се легитимира като собственик и не може да иска плащане на цена за достъп по чл. 117 ал. 7 ЗЕ. По съображения, че ищецът е основал иска на посочената разпоредба с довода, че правата му произтичат пряко от закона, независимо, че договор не е сключен и при условията на евентуалност във въззивната инстанция е навел твърдения за неоснователно обогатяване - обедняване на ищеца с извършените разходи за функционирането на подстанцията, съдът е заключил, че законът не дава основание за присъждане на цена на достъп (Р. на ВКС №91/11.ІХ.2009 г. по т. д.№596/2008 г.), а предполага сключване на договор, липсата на какъвто е пречка да се присъдят сумите.

По изложения процесуалноправен въпрос и допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 188 ал. 2 ГПК отм., Релевантен за делото процесуален въпрос е налице, когато въззивният съд се е произнесъл по дължимостта на своите процесуални действия и по законосъобразността на процесуалните действия, извършени от първоинстанционния съд, както и когато вззивният съд е зачел ненадлежно извършени процесуални действия от страните или не е зачел надлежно извършени от тях процесуални действия, като не е необходимо съдът изрично да се е произнесъл в решението по някой процесуален въпрос, достатъчно е да е процедирал неправилно. За да е релевантен за делото, процесуалният въпрос трябва да има отношение към правилността на решението - да се отнася до служебните задължения на съда, правото на защита, правото на участие на страните при извършване на процесуалните действия, и конкретното разрешение на процесуалния въпрос да се е отразило на правилността на решението във вреда на жалбоподателя. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е разгледан иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, с което го е направил част от своето решение. Изложил е съображения по преюдициалния въпрос установил ли е ищецът правото си на собственост върху електроенергийния обект, от който въпрос зависи успешното провеждане на иска по чл. 59 ЗЗД, който иск предполага произнасяне при кумулативност на няколко предпоставки - намаление патримониума на ищеца, нарастване имуществената сфера на ответника, които два юридически факта да са правна последица от общ юридически факт - в случая правото на собственост върху посочения електроенергиен обект. С тези си действия съдът не е нарушил служебните си задължения, което да се е отразило на правото на защита на ищеца, и на правилността на решението във вреда на ищеца. Така разрешения процесуалноправен въпрос не е решен от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика по чл. 188 ал. 1 ГПК отм., посочена и от ищеца, както и съдържащата се в П..ВС№7/1965 г. и в Р. на ОСГК на ВС №50 от 1.VІ.1979 г. по гр. д.№35/1979 г., съставляваща задължителна съдебна практика по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване по този въпрос е неоснователно.

Изложеният материалноправен въпрос: само при посочените в ЗЕЕЕ отм. и ЗЕ условия ли могат електрическите уредби за общо ползване да преминават от държавна собственост, в собственост на частни лица, жалбоподателят не доказва, че се решава противоречиво от съдилищата. За да е налице основание за касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, не е достатъчно в първоинстанционното решение да е прието, че е допустимо придобиване на такива съоръжения по силата на чл. 17а ЗППДОП отм., а въззивният съд да е приел, че такова придобиване е невъзможно, тъй като решенията не са влезли в законна сила, поради което не доказват противоречиво решаване на въпроса.

Жалбоподателят не доказва с посочените решения на ВКС въззивният съд да е разрешил въпроса в противоречие с практиката на ВКС. Въпросът право на собственост върху възлова електрическа подстанция, съставляваща електроенергиен обект, който обслужва множество потребители, може ли да се придобие по силата на чл. 17а ЗППДОП отм., не е решен с Р.№1064/9.ХІІ.2008 г. по гр. д. №3969/ 2007 г. на ВКС, в противоречие с други решения на ВКС - Р.№ 883/ 26.VІІ.2007 г. по гр. д.№ 1207/2006 г., Р.№ 251/5.ІІІ.2003 г. по гр. д. №3198/ 2005 г. и Р.№856/ 27.VІІ.2008 г. по гр. д. № 889/2006 г., тъй като с всички посочени решения предявени искове по чл. 108 ЗС и по чл. 97 ал. 1 ГПК отм., съответно иск по чл. 59 ЗЗД, са отхвърлени по изложените съображения и на предявеното основание, а не заради приложението или неприложението на чл. 17а ЗППДОП отм. и няма противоречие между първото решение и следващите четири решения на ВКС. Не може да се приеме, че се решава противоречиво от съдилищата въпросът възможно ли е придобиване от частен правен субект, съгласно действащото законодателство, на електроенергиен обект. Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК е неоснователно.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.

С оглед този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата 4500 лв. - разноски за касационната инстанция.

З. В. касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 255 от 20.ХІ.2009 г. по т. д. № 415/ 2009 г. на Варненски апелативен съд.

ОСЪЖДА [фирма] - [населено място] да заплати на [фирма] - [населено място] 4500 лв. - разноски по делото за касационната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: