ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 157

гр. София, 27.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател:Надежда Трифонова

Членове: Петя Колева

Пламен Дацов

като разгледа докладваното от Н. Т. К. частно наказателно дело № 20258003200267 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 НПК, по повод определение № 307/13.03.2025 г. на Окръжен съд – Бургас, по НЧД № 276/2025 г., с което производството по делото е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност, във връзка с компетентния съд да разгледа производство по реда на чл. 12, ал. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода /ЗПИИСАННЛСМВЛС/.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като съобрази материалите по делото, намери следното:

В Софийски градски съд е било образувано НЧД № 4025/2024 г., по реда на чл. 12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, въз основа на Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. относно взаимно признаване и изпълнение на съдебните решения за налагане на наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, издадено на 20.12.2024 г. от прокурор във Федералното министерство на правосъдието – Виена, Австрия, с което се иска признаване и изпълнение в Р. Б. на съдебен акт за налагане на „мярка, включваща лишаване от свобода“ по отношение на българския гражданин И. Р. К., с ЕГН **********. От изисканата справка НБД „Население“ се установява, че постоянният и настоящият адрес на И. Р. К. е в гр. Бургас, ж. к. „М. Р.“ № ***, ет. 2, ап. 8, което е дало основание на съдията-докладчик при Софийски градски съд да счете, че известният по делото адрес в гр. Бургас, регистриран на 31.05.2013 г., установява местоживеене в страната и е водещ за разрешаване на въпроса относно компетентния съд. С Разпореждане № 718/24.02.2025 г., по описа на Софийски градски съд, производството по НЧД № 4025/2024 г. е прекратено и делото е изпратено на Окръжен съд – Бургас, по компетентност.

По описа на Окръжен съд – Бургас е образувано НЧД № 276/2025 г. С Разпореждане № 307/13.03.2025 г. съдията-докладчик е прекратил производството по делото и е повдигнал настоящия спор за подсъдност, при мотиви, че макар и формално засегнатото лице да има регистриран постоянен и настоящ адрес в гр. Бургас, то същото не пребивава там, не се намира на територията на страната от над 8 години и приема, че лицето не живее в Р. Б.

От приложенията по делото е видно, че на 05.03.2025 г. е постъпило писмо от Федералното министерство на правосъдието на Р. А. с което е оттеглено искането за признаване на „мярка, включваща лишаване от свобода“, въз основа на Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета, по отношение на българския гражданин И. Р. К., поради предсрочното му освобождаване от наложените принудителни мерки.

Доколкото обаче настоящата съдебна инстанция е сезирана със спор за подсъдност на основание чл. 44, ал. 1 НПК, същата дължи произнасяне по него.

Дадената фактическа обстановка предопределя приложимостта на разпоредбите на чл. 7 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, и по конкретно на ал. 1 и ал. 2, които постановяват, че компетентен орган в Р. Б. по признаване на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода, постановени в друга държава членка е окръжният съд по местоживеенето на осъденото лице, а когато местоживеенето на лицето в Р. Б. е неизвестно или то не живее в страната, компетентен е Софийски градски съд.

На първо място, в изпратеното до Р. Б. Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета, за признаване на съдебен акт, с който е наложена „мярка, включваща лишаване от свобода“ по отношение на българския гражданин И. Р. К. е посочено, че същият не живее в Р. Б. По данни от удостоверението, осъденото лице е с известен адрес по местонахождението на психиатричното заведение, където се изпълняват взетите по отношение на него принудителни медицински мерки – на територията на Р. А.

След извършена справка в НБД „Население“, по делото е установено, че лицето има постоянен и настоящ адрес в гр. гр. Бургас, ж. к. „М. Р.“ № ***, ет. 2, ап. 8. Съдържанието на изразеното съгласие на засегнатото лице, приложено към удостоверението сочи вътрешно противоречие – лицето заявява, че родителите му живеят в Р. Б. а впоследствие уточнява, че те ще се заживеят в България, ако и той се върне в страната. От документа е видно още, че К. няма представя за точния адрес на имота, където, по думите му, неговият чичо е изразил готовност да го настани.

Освен това, справката за задграничните пътувания на И. К. показва, че за последно той е напуснал страната на 23.07.2016 г., откогато същият не се е връщал в България.

От така събраните по делото доказателства се установява, че К. е напуснал България преди повече от осем години и макар невръщането му в страната да е продиктувано до голяма степен от обективни причини – налагането на принудителна мярка, включваща лишаване от свобода и изпълнението чрез принудителното му настаняване в съдебно - медицински терапевтичен център – Голерсдорф, Р. А. то това неминуемо се отразява на реализацията на личността му като обективен факт от гледна точна на неговото местоживеене. Между съдилищата няма спор относно наличието на постоянен и настоящ адрес на засегнатото лице в гр. Бургас, но ценят това обстоятелство по различен начин. В т. 17 от преамбюла на РР е разяснено, че „когато в настоящото рамково решение се посочва държавата, в която осъденото лице „живее“, това означава мястото, с което лицето е свързано предвид неговото обичайно пребиваване и елементи като семейни, социални или професионални връзки“. Действително, адресната регистрация на едно лице може да съвпада с неговото местоживеене, това е и типичното положение, но тези две обстоятелства не бива да се отъждествяват, а следва да бъдат внимателно и обстойно изследвани.

Ето защо настоящият съдебен състав изцяло се солидизира с извода на Бургаския окръжен съд, досежно липсата на фактически данни, които да сочат местоживеенето на засегнатото лице да съвпада с неговия постоянен и настоящ адрес в гр. Бургас. Нещо повече – по делото е установено, че К. е настанен в съдебно-медицински терапевтичен център – Голерсдорф, Р. А. като към 13.11.2024 г. той е пребивава там от 2 630 дни. Настоящият съд приема, че изминалия продължителен период от време – повече от осем години, в които лицето не живее на територията на страната, сам по себе си е достатъчен да обоснове липсата на трайно установени професионални, социални, семейни и др. отношения, а оттам и на липса на местоживеене на засегнатото лице в гр. Бургас, респективно в Р. Б. Това се подкрепя и от другите доказателства по делото – приложеното към удостоверението съгласие на засегнатото лице, сочещи липса на всякаква връзка на засегнатото лице с Р. Б. още по-малко трайна.

По така изложените съображения, Върховният касационен съд намира, че компетентен да разгледа настоящата дело е Софийски градски съд, който следва да съобрази и постъпилите доказателства за оттегляне на искането, като на основание чл. 44, ал. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗПРАЩА НЧД № 276/2025 г., по описа на Окръжен съд – Бургас на Софийски градски съд за разглеждане по същество.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати на Окръжен съд – Бургас, за сведение.