Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Н.Т от [населено място] против решение №44/16.03.2018 г. по адм. д. №237/2017 г. на Административен съд – Ловеч. Излага твърдения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и иска да бъде отменено. Твърди, че след отмяната на двете заповеди на кмета на община Л. е възникнало в полза на „Пактрейд“ ООД изискуемо вземане, което е било предмет на договора за цесия и административният съд е следвало да признае правните последици на този договор. Претендира заплащане на разноски по делото.

Ответникът – община Л., чрез юрисконсулт И.Х, представя писмено становище, в което оспорва изложените доводи в касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Правилно и обосновано е решението на първоинстанционния съд. Въпреки наличието на два отменени административни акта на кмета на общината, не е доказана причинно-следствена връзка между тези актове и настъпилите за ищцата вреди. В случая ищцата обосновава настъпилите вреди със сключения договор от 16.06.2017 г. за прехвърляне на парични вземания към О. Л – дължими парични обезщетения с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за причинени на цедента „Пактрейд“ ООД вреди с общ размер на 30 000 лв. Към момента на сключване на договора за цесия не е била налична подадена искова молба по ЗОДОВ от търговското дружество, още по-малко присъдено обезщетение в претендирания размер. Споделям мотивите изложени от съда в подкрепа на правните му изводи.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Административният съд е бил сезиран с искова молба от Н.Т, подадена чрез адвокат А.М, срещу О. Л с правно основание чл. 1, ал. 1...