Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, против решение № 345/27.02.2019 г., постановено по адм. дело № 2852/2018 г., по описа на Административен съд - Бургас, в частта, с която е осъдена да заплати на Н.Х сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие лоши битови условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора - гр. Б., за периода от 04.10.2013 г. до 07.08.2014 г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума от 08.10.2018 г. до окончателното й изплащане. Изложени са съображения, че решението в обжалваната му част е неправилно поради противоречие с материалноправните разпоредби, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - Н.Х, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, в частта относно размера на присъденото обезщетение.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решението, в обжалваната част, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, е осъдена да заплати на Н.Х сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие лоши битови условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора - гр. Б., за периода от 04.10.2013 г. до 07.08.2014 г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума от 08.10.2018г. до окончателното изплащане. С решението си съдът е отхвърлил предявения иск в останалата му част до пълния размер от 20 000 (двадесет хиляди) лева като неоснователен и недоказан, както и искането за присъждане на разноски.

За да постанови този резултат съдът е приел, че предявеният иск е основателен за периода, през който ищецът е пребивавал в ЗООТ „Строител" от 04.10.2013 г. до 07.08.2014 г., като вредите му са причинени от незаконосъобразни бездействия на длъжностните лица от затворническата администрация, изразяващи се в неосигуряване на нормални битови условия на живот предвид липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода през нощта. Решението е правилно.

Съдът е приел, че по отношение на уважената част от иска са налице всички изискуеми материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – налице е незаконосъобразно фактическо бездействие от страна на затворническата администрация, изразяващо се в неизпълнение на задължение, пряко произтичащи от разпоредбите на чл. 2, чл. 3 и чл. 128 от ЗИНЗС да осигурят на лишения от свобода нормални битови условия в местата за лишаване от свобода. От тези фактически бездействия Н.Х е претърпял негативни изживявания от вида на твърдените от него, които са в пряка причинно-следствена връзка с лошите битови условия на живот в Затвора – гр. Б..

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, приложима с оглед препращащата норма на §49 от ПЗР на ЗИНЗС и към настоящото дело, неимуществените вреди, претърпени от лошите битови условия в местата за лишаване от свобода се предполагат до доказване на противното. Ответникът в процеса не е доказал, че условията на живот в Затвора – гр. Б. отговарят на установените стандарти за водене на нормален живот в местата за лишаване от свобода, съхраняващ физическото и психическото здраве на затворниците и ненакърняващ човешкото им достойнство.

Правилно и в съответствие с изискванията на чл. 52 от ЗЗД съдът е определил и размера на обезщетението, отчитайки спецификата на увреждащите бездействия, характеристиките на вредите, интензитета и периода на увреждане – от 04.10.2013 г. до 07.08.2014 г.

По изложените съображения не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Решението в обжалваната част, е обосновано, съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Ответникът е претендирал разноски по делото, но не е представил доказателства за сторени такива, поради което не следва да бъдат присъждани.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 345/27.02.2019 г., постановено по адм. дело № 2852/2018 г., по описа на Административен съд - Бургас. Решението е окончателно.