Производството е по реда на чл. 237, ал. 1, във връзка с чл. 239, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадено от "Мимоска" ЕООД в несъстоятелност, с ЕИК 200510860, чрез адв. М.М (понастоящем синдик на дружеството) искане за отмяна на влязло в сила Решение № 5317 от 24.04.2018 г., постановено по адм. д. № 1945 по описа на Върховния административен съд за 2018 г., четвърто отделение, с което е отменено Решение № 374 от 13.12.2017 г., постановено по адм. д. № 332 по описа на Административен съд – Монтана (АС – Монтана) за 2017 г., с което е отменено като незаконосъобразно Решение № 06/312/00613/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/254 от 11.05.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) и вместо него е постановено изменение на това решение в частта, с която като основа на финансовата корекция е определена стойността на Договор № 06/312/00613 от 10.08.2011 г., като е определена за основа на финансовата корекция допустимите разходи, финансирани със средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони по посочения договор и е отхвърлена жалбата на "Мимоска" ЕООД срещу Решение № 06/312/00613/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/254 от 11.05.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ.

Молителят предявява искането за отмяна на основание чл. 239, т. 3 АПК. Твърди, че изводът на тричленния състав на Върховния административен съд за частична законосъобразност на спорното решение на изпълнителния директор на ДФЗ почива на Методиката за определяне на санкции след плащане по проекти по ПРСР 2007 – 2013 г., утвърдена от последния (Методика/та). Сочи, че с Решение № 8020 от 29.05.2019 г., постановено по адм. д. № 1757 по описа на Върховния административен съд за 2019 г., петчленен състав е оставено в сила Решение № 15652 от 14.12.2018 г., постановено по адм. д. № 11440 по описа на Върховния административен съд за 2017...