№ 1476

София, 26.03.2025 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: В. М. ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 2649 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. М. Б. чрез пълномощника й адвокат К. Б. против решение № 474 от 18.12.2023 г., постановено по гр. д. № 323 по описа за 2023 г. на Окръжен съд - Перник, с което е потвърдено решение 260160 от 23.03.2022 г. по гр. д. 4256/2019 г. на Районен съд - Перник за отхвърляне на предявените от В. М. Б. против Н. Т. Н., Н. Б. К., Р. Б. С., Н. А. Д., Т. А. К., М. Н. Н., А. Л. А. и С. Л. А. установителен иск за собственост на 12/72 (1/6) ид. ч. от

поземлен имот с идентификатор *** с площ 417 кв. м. в [населено място], ул. „*“ № *, съставляващо парцел * в кв.30 по плана от 1930 г,, а по сега действащия план от 1993 г. УПИ *-* в квартал 238 по плана на [населено място] ЦГЧ, с площ от 420 кв. м.;

гараж и къща, застроени върху 80 кв. м. и незастроено място от 310 кв. м. в [населено място], ул. „*“ № *, съставляващо парцел * в кв.30 по плана от 1930 г., а по сега действащия план от 1993 г. имот пл.№ *, с площ от 310 кв. м., с идентификатор на поземления имот *** с площ 312 кв. м. и на жилищната сграда **** с площ 123 кв. м. на един етаж;

дюкян ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и съответната идеална част от незастроено място от 480 кв. м., находящи се на ул. ”*” № * в [населено място] съставляващо парцел * в кв. ЗО по плана от 1930 г., а по сега действащия план от 1993 г. УПИ *-* в кв.238 по плана на града ЦГЧ с площ от 331 кв. м., съставляващо ПИ с идентификатор *** с площ от 332 кв. м., застроен със сгради с идентификатор **** със застроена площ 136 кв. м. брой етажи-два, предназначение - жилищна сграда и **** с площ от 5 кв. м. - етаж един с предназначение стопанска постройка;

както и предявения от В. М. Б. против Н. Б. К. иск за обезщетение, равняващо се на наемоподобните доходи за периода от 15.07.2014 г. до 15.07.2019 г., общо от 14100 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както следва: за магазин от 60 кв. м. (магазин за дрехи) на [улица]; за малкия магазин на [улица]; за терена, върху който е поставен павилион за продажба на козметика на [улица]; за терена, върху който е поставен павилион за продажба на пици на [улица]

Н. Б. К. чрез пълномощника си адвокат А. А. подала отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски.

Н. Т. Н., Р. Б. С., Н. А. Д., Т. А. К., М. Н. Н., А. Л. А. и С. Л. А. не са изразили становище по касационната жалба.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Във въззивната жалба на ищцата са били наведени доводи за необсъждане на писмените доказателства и експертното заключение относно това кои имоти са били одържавени по ЗОЕГПНС и са били възстановени и кои са били предмет на прехвърлителните сделки, за неправилно установена фактическа обстановка, като предявения иск касае три имота, а предмет на разпореждане е неодържавената част само от единия имот. Ответниците по иска не са подали писмен отговор на въззивната жалба.

Окръжният съд е констатирал, че ищцата е основала претендираните вещни права на наследяване от М. Т. Й. (Д.) - бивш жител на [населено място], починал на 06.07.1960 г. и К. Х. Д. (Й.) - бивш жител на [населено място], починала на 26.01.1973 г., като процесните недвижими имоти са били одържавени по ЗОЕГПНС и са възстановени на наследниците на М. Т. Д., а претендираните вземания – на твърденията, че всички имоти се отдават под наем, който за коляното на ищцата се събира изцяло от Н. Б. К., която оспорва правата й.

Н. Т. Н. с твърдения, че не всички имоти на наследодателя са били одържавени, а ищцата се е разпоредила с наследените права от имот пл. № * в кв. 32 по плана от 1962 г., идентичен с УПИ *-* и УПИ *-* в кв. 238, като понастоящем правата, с които се е разпоредила са собственост на Н. Б. К., а сградите, предмет на иска са разрушени преди образуване на делото.

С идентични твърдения исковете за собственост са оспорени и от Н. Б. К., а облигационните искове и с твърденията, че не ползва имотите и вземанията са погасени по давност.

М. Н. Н., А. Л. А. и С. Л. А. са оспорили допустимостта на исковете поради липса на правен интерес, тъй като не съществува спор относно наследствените права от общите наследодатери, а самите те са наследници от друго коляно, а не от коляното на ищцата.

Въззивният съд е възпроизвел съдържанието на представените писмени доказателства, представени за установяване кои имоти са били одържавени по ЗОЕГНС от М. Т. и К. Т. и кои не са били одържавени, кои имоти са били деактувани и предадени на наследниците с оглед реституцията по ЗВСОНИ; експертните заключения относно индивидуализацията на отчуждените и освободените от отчуждаване имоти по действащите регулационния планове и наличното застрояване, както и относно предмета на прехвърлителните сделки с нотариални актове № 92, том IV, дело № 1719/1977 г. и № 64, том IV, дело № 1623/1981 г. и свидетелските показания.

Посочил е, че правилно първоинстанционния съд е установил от съдебно-техническите експертизи, че е налице частична идентичност между недвижимия имот, който по сега действащия план от 1993 г. представлява УПИ *-* в кв. 238 с площ 331 кв. м., а по кадастрална карта поземлен имот с идентификатор *** с площ 332 кв. м., застроен с двуетажна сграда на 136 кв. м. и едноетажна стопанска сграда с площ 5 кв. м., като видно от нотариален акт за дарение № 7, том V, дело № 1890/1971 г., нотариален акт за покупко-продажба № 92, том IV, дело № 1719/1977 г., нотариален акт № 64, том IV, дело № 1623/1981 г., нотариален акт за дарение № 90, том II, дело № 720/1990 г. Н. К. е придобива собствеността на 1/3 ид. ч., като има разлика в площта по сега действащата регулация и отразеното в нотариалните актове.

Въззивният съд е посочил, че споделя фактическите и правни изводи на районния съд и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК. За правилен е приет извода, че не всички имоти на общите на страните наследодатели М. Т. Д. и К. М. Т. са били одържавени, като не са били отчуждени: 1) дворно място с къща и стопански постройки застроени върху 200 кв. м. незастроено място от 4590 кв. метра образуващи парцел * и * в кв. 10, * и * в кв. 18 по плана на [населено място]; 2) две стаи кухня и антре от къща, находящи се в [населено място] застроени върху 40 кв. м., в едно със съответстващите идеални части от новопостроеното място; 3) Дюкян със стая към него и етажа от къщата, застроена върху 90 кв. м. ведно със съответните идеални части от сградата и съответните идеални части от незастроеното място от 480 кв. м., находящо се на ул. „*“ № *, съставляващо парцел * в кв. 30 по тогава действащия регулационен план от 1930 г. За правилен е приет и извода, че ищцата не е оборила доказателствената сила на представените по делото № 92, том IV, дело № 1719/1977 г., № 64, том IV, дело № 1623/1981 г и № 90, том II, дело № 720/1990 г., поради което Н. Б. К. се легитимира като собственик на 1/3 ид. ч. от имот представляващ от дворно урегулирано място, цялото от 594 кв. м., което е част от имот с пл. № * в кв. 33 по регулационния план на [населено място], който по сега действащия регулационен план на [населено място], одобрен със Заповед № 4 от 04.1.1993 г. на Кмета на община Перник, представлява ли УПИ *-* в кв. 238 и построените в него сгради.

Приел е, че по делото не се установява идентичност на отчуждените от общите наследодатели и възстановените имоти, както и идентичност на заявените с исковата молба имоти и сега съществуващите имоти, поради което и доколкото няма заявена претенция за признаване правото на собственост на реална част имот, когато тази реална част е част от бивш имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, ЗВСОНИ или ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, то искът следва да бъде отхвърлен, до какъвто извод е достигнал и първоинстанционния съд. Посочено е и че не е доказано от страна на ищеца, че процесните недвижими имоти са били реституирани по силата на ЗВСОНИ, тъй като по делото не се събраха доказателства, от които да може да се направи несъмнен и единствено възможен извод, че имотите, предмет на настоящото дело, съществуват реално до размерите, в които са били отчуждени (в т. см. Тълкувателно решение №1/1995г. на ОСГК на ВКС), което от своя страна е задължителна предпоставка за възстановяването им.

Изводът за недоказаност на вещните права на ищцата е обусловил и извода за неоснователност на облигационните искове.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК В. М. Б. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:

1) следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения във въззивната жалба и да изложи мотиви са тях, както и следва ли да направи анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност в рамките на наведените в жалбата доводи (противоречие с т. 19 от Тълкувателно решение 1 от 4.01.2001 г., ОСГК на ВКС и т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, решение № 243 от 15.01.2021 г. по гр. д. № 481/2020 г., ІV г. о. на ВКС, решение № 50281 от 11.09.2023 г. по гр. д. № 766/2022 г., ІV г. о. на ВКС);

2) следва ли съдът да отдели спорните от безспорните факти и обстоятелства; следва ли да се съобрази с влезлите в сила индивидуални административни актове, които не са оспорени от страните по делото и следва ли да се произнесе по пътя на косвения съдебен контрол по тези актове, без да е налице оспорване от страна на ответниците и изрично искане за произнасяне по тях (от значение за точното прилагане на закона) ;

3) може ли дадено лице да прехвърли повече права отколкото притежава и поражда ли такава сделка прехвърлително действие такава сделка по отношение правата на трети лица, които не са участници в сделката и противопоставима ли е тя на тези трети лица (противоречие с решение № 204 от 23.07.2012 г. по гр. д. № 607/2011 г., ІV г. о. и решение № 50076 от 9.10.2023 г. по гр. д. № 1207/2020 г., ІІ г. о. на ВКС).

Въпросите са свързани с доводите на касаторката, че въззивният съд само е възпроизвел съдържанието на доказателствата, но не е направил какъвто и да било анализ на същите, а безкритично е приел изводите на районния съд, като е отхвърлил иска и поради липса на реституция, макар никой от ответниците да не е оспорил реституцията по ЗВСОНИ и не е изложил съображения по довода, че част от имота, предмет на прехвърлителните сделки е била одържавена към момента на извършването им, а е приел, че Н. К. е придобила и права и върху одържавените обекти, които нейните праводатели не са притежавали.

Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1 ГПК по първия въпрос, по който следва да се прецени съответствието на въззивното решение с посочената от касаторката практика на ВКС и дали съдът е извършил анализ на събраните доказателства съобразно доводите на страните и разгледал ли е доводите във въззивната жалба. Тази преценка включва и доводите на касаторката, с които са обосновани втори и трети въпрос, поради което по тях не следва самостоятелно да се допуска касационно обжалване.

С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на против решение № 474 от 18.12.2023 г., постановено по гр. д. № 323 по описа за 2023 г. на Окръжен съд - Перник.

ДАВА възможност В. М. Б. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Р. Б. държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 69.97 лв.

При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.

Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията и на съдията-докладчик при изтичане на срока.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: