Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М.Ц срещу Решение №364 от 31.05.2019 г. по адм. д.№409/2019 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е била отхвърлена жалбата й срещу Решение №1012-12-28#1/22.03.2019 г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик, потвърждаващо Разпореждане №4021-12-2/11.02.2019 г. на началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ Пазарджик. С последното е разпоредено от пенсията на Цветанкова, считано от 01.03.2019 г. да се удържа сума в размер на 94, 52 лева месечно, както и дължимата лихва до окончателното погасяване на задължението.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Не оспорва, че Разпореждане №РВ-3-21-00371493/06.02.2018 г. на ръководителя на контрола по разходите за ДОО в ТП на НОИ – София град подлежи на предварително изпълнение, но оспорва извършеното прихващане по чл. 114, ал. 5 от КСО, тъй като няма влязло в сила разпореждане и липсва плащане в срока за доброволно изпълнение. Прихващането като форма на принудително изпълнение, щеше да е възможно, ако разпореждането беше влязло в сила Моли да бъде отменено съдебното решение и вместо него да се постанови отмяната на оспорения административен акт.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ Пазарджик, редовно призован, не се явява, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С разпореждане №4021-12-2/11.02.2019 г. на началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ Пазарджик, на основание чл. 114, ал. 5 от КСО е наредено да се извърши прихващане от изискуемо вземане на лицето от държавното обществено осигуряване, представляващо лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, със вземане по разпореждане...