Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.

Образувано е по две касационни жалби, подадени от М.И, чрез адв. Н.К и от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу неблагоприятните за всеки от касационните жалбоподатели части от Решение № 214 от 24.11.2017 г., постановено по адм. д. № 232 по описа на Административен съд - Сливен (АС - Сливен) за 2017 г. С обжалваното съдебно решение ГД "ИН" е осъдена да заплати на Илиев сума в размер на 1400, 00 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпени от това лице неимуществени вреди за периода 22.05.2012 г. – 20.05.2016 г. вследствие на противоправно бездействие на длъжностни лица на ГД „ИН“, изразяващо се в неосигуряване на достатъчна жилищна площ и санитарно – битови условия – постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като искът за разликата до предявения размер на обезщетението от 20000, 00 лв., ведно с претендираната лихва върху сумата е отхвърлен като неоснователен. Наред с това, ГД "ИН" е осъдена да заплати на Илиев сума в размер на 360, 00 лв. за сторените по делото разноски.

С касационната жалба на Илиев съдебното решение, предмет на проверка, се обжалва в отхвърлителната иска му част. Твърди се постановяването му при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – противоречие с материалния закон и неговата необоснованост. Без да оспорва установеното по делото от фактическа страна, този касационен...