Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на В. М. Б. от град София срещу заповед №К-8153/17.08.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Жалбоподателят твърди, че атакуваната заповед е незаконосъобразна, като постановена в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопрозводствените правила, в противоречие с целта на закона и при неспазване на установената форма - отменителни основания по чл. 146, т. 2, 3, 4 и 5 от АПК. Иска отмяна на заповедта и присъждане на разноски по делото.

Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния представител, оспорва жалбата като неоснователна. Защитната теза е, че не е необходимо служителят да има и навършена възраст за пенсиониране, защото е налице основанието по чл. 69 от КСО. Заповедта е издадена в условията на оперативна самостоятелност.

Върховният административен съд, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По делото се установи следната фактическа обстановка:

Служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено със заповед № К-8153/17.08.2011 г. на министъра на вътрешните работи от длъжност "началник" на отдел "Криминална полиция" и "заместник-директор" на Областна дирекция на МВР - град Перник, категория "Б", поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО по инициатива на органа по назначаване, считано от датата на връчване на заповедта. Връчването е извършено на 03.11.2011 г. лично на жалбоподателя. Съгласно приложената към делото справка към 01.08.2011 г. жалбоподателят има общо 25 години и 10 месеца общ осигурителен стаж, от които 19 години и 10 месеца служебен стаж в МВР. На 01.08.2011 година жалбопадателят е подал заявление до министъра на вътрешните рабати за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Не е изготвено предложение до министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя на посоченото правно основание.

От така приетото за установено, Върховният административен съд, състав на пето отделение, обоснова следните правни изводи:

Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентния административен орган по чл. 246, т. 1 от ЗМВР - министърът на вътрешните работи и е подписана от него. Обжалваният административен акт е постановен в предвидената в закона форма и съдържа изброените в чл. 269 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМВР) реквизити. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) от ЗМВР служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия по инициатива на органа по назначаването при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване, съгласно който държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи "придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони". С цитираната като правно основание норма на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, законодателят изрично е регламентирал правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служители, които отговарят на изискванията на чл. 69 от КСО за осигурителен стаж, без оглед на възрастта, каквато е например хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Единствената предпоставка е служителят да има 25 години осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени като държавен служител в системата на МВР. В случая е налице законоустановената предпоставка за освобождаването на жалбоподателя от служба на посоченото в заповедта основание - чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Спазена е правната норма, защото правното основание е различно от хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и не е необходимо кумулативното условие възраст, съгласно и ТП № 6/2007 г. по т. д. № 14/2007 г. на ВАС. Правната норма на чл. 69, ал. 2 от КСО / ДВ, бр. 93 от 2009 г.), в сила към датата на издаване на заповедта е, че държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и по Закона за изпълнение на наказанията, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, следователите и младши следователите при уволнение придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони или като следователи и младши следователи.

Не е налице нарушение на административнопроизводствените правила. В хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР не е задължително отправяне на предложение до органа по назначаването от органите по чл. 268а от ППЗМВР, диференцирани за съответните категории служители, защото изготвянето на предложение по чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР е възможност, а не задължение. В случая такова предложение не е изготвено и не и изпратено до органа по назначаването.

Видно от доказателствата в преписката, министърът на вътрешните работи не е извършил процесуални действия по образуване на административно производство и уведомяване на служителя за него. Налице е нарушение на изискванията на чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от АПК и правилото на чл. 34 от АПК, което рефлектира върху правото на страната да прегледа и да се запознае със събраните в административното производство доказателства, в случая със справката за осигурителния стаж. Същата не е била връчена на служителя за сведение и не му предоставена възможност за становище по нея чрез обяснения или възражения.

Въпреки тези нарушения, с оглед обстоятелството, че истинността на този документ не е оспорена пред съда - жалбоподателят не оспорва осигурителния стаж в МВР, а само основанията за прекратяване на служебното правоотношение, следва да се приеме, че административният орган вярно е установил относимите по спора факти. Затова и настоящият съдебен състав приема, че нарушението на административнопроизводствените правила не е съществено, защото не е повлияло върху крайния резултат за правилно приложение на материалния закон. Поради това не е налице основание по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на административния акт.

Не е налице нарушение на целта на закона. Превратното упражняване на власт е постигане на противоправен резултат чрез законосъобразни средства, т. е. постигане на цел, която не съответства на целта на закона. Доколкото противоречието с целта на закона е основание за отмяна на акта като незаконосъобразен - чл. 146, т. 5 от АПК, то подлежи на доказване в хода на съдебното производство. В конкретния случай не бе доказано достигане на друг целян от ответника резултат, освен посочения в закона, а именно прекратяване на служебното правоотношение с цел пенсиониране на служител, който е придобил право на пенсиониране при условията на чл. 69 от КСО, поради което възражението следва да се приеме за неоснователно. Освен това следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател е целял този резултат, подавайки молба за прекратяване на служебното си правоотношение на цитираното правно основание.

Ирелевантни за правния спор са и доводите на пълномощника на жалбоподател я , че ръководството на ОД на МВР Перник не

е придвижвал документите му за достъп до класифицирана информация, че същият е изпълнявал отлично служебните си задължения, като за периода 2011 г. и последният период за 2010 г., оценките на жалбоподателя са максималните, а именно "6", които той е получил при изпълнение на служебните му задължения, като и че е било налице тенденционно отношение към него. Цитираните обстоятелства са неотносими към правното основание за прекратяване на слежебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, която правна норма изисква единствено наличието на осигурителен стаж по чл. 69 от КСО, какъвто жалбоподателят е имал към датата на пенсионирането му.

Предвид на изложеното, оспорената заповед е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

Съобразно изхода на спора и направеното искане от процесуалния представител на ответника за разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати 150 лева юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. М. Б. от град София

срещу заповед №К-8153/17.08.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение поради придобиване право на пенсия.

ОСЪЖДА В. М. Б. да заплати на Министерството на вътрешните работи разноски по делото в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от получаване на съобщението пред петчленен състав на Върховния административен съд. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ М. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Е. М./п/ И. С.

М.М.