Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Н. А., гражданин на Афганистан, против решение № 6914 от 11.11.2013 год., постановено по адм. дело № 8793/2013 г. по описа на Административен съд - София град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли ВАС да отмени съдебното решение и решението на председателя на Държавна агенция за бежанците и да върне делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне.

Редовно призован за датата на съдебно заседание, Н. А. се явява лично и с адв.. Н. – упълномощена лично от касатора и адв.. К.- назначен му особен представител по ЗПП, които поддържат касационната жалба и допълнението към нея и излагат подробни съображения по същество за неправилност на съдебното решение.

Ответникът, председателят на ДАБ, редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмено становище по същество.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение съдът в производство по чл. 75 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил жалбата на Н. А. срещу решение № 986/ 26.06.2013 год. на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, съдържа всички задължителни реквизити, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Анализирайки подробно бежанската история на чужденеца на база дадените от него интервюта в хода на производство пред административния орган и другите, събрани от органа доказателства, съдът е стигнал до извода за съответствие на решението на председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът е приел, че по отношение на Н. А. не съществуват никакви заплахи от каквото и да било естество - нито той, нито неговите близки са имали проблеми с властите, които да обосновават у тях основателен страх от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др., поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Съдът е споделил становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на Н. А. и на хуманитарен статут, доколкото не са налице хипотезите на чл. 9 от ЗУБ и от доказателствата по делото не може да се приеме наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие, резултат от въоръжен вътрешен и международен конфликт, включително и в хипотезата на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. За да стигне до този извод, съдът е приел, че, предвид политическите промени към демократизация и установяване на законността в Афганистан, спорадичните актове на насилие не могат да се квалифицират като „въоръжен конфликт”, още повече, че напоследък в държавата по произход на чужденеца се наблюдава относителен стабилитет и спокойствие.

Настоящият състав на Върховния административен съд, ІІІ-то отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС - София град.

Правилно АССГ, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - изнесените от Н. А. факти не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Обосновано съдът е приел, че наведените от молителя причини да не се завърне в родината си по произход - невъзможност да продължи образованието си, са по - скоро от културно-битово естество поради което нямат характера, посочен в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, а твърденията му, че е уговарян от непознати хора да стане камикадзе остават голословни и недостоверни с оглед изнесените от самия чужденец данни - след заплахите от тези хора, чужденецът е заминал за Иран, но после отново се е завърнал в Афганистан, където е живял и работил необезпокояван от никого.

Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Н. А. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. По делото, включително и в касационната инстанция, не са представени нови справки за различна политическа ситуация в Афганистан спрямо ситуацията в държавата по произход, коментирана и съобразена от АССГ.

Неоснователни са направените в допълнението към касационната жалба оплаквания за постановяване на съдебното решение при съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради неотчитане на факта, че административното производство пред ДАБ било проведено в нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗУБ , чл. 15, ал. 5 и чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето.

Действително, в хода на административното производство пред ДАБ чужденецът е бил непридружен непълнолетен.

Към датата на издаване на обжалваното решение е в сила разпоредбата на чл. 25, ал. 5 от ЗУБ, която предвижда, че непридружен малолетен или непълнолетен чужденец, търсещ или получил закрила, ако няма назначен настойник, съответно попечител, се представлява в производството от органа по чл. 15, ал. 7 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/.

Разпоредбата на чл. 25, ал. 5 от ЗУБ систематически следва разпоредбата на чл. 25 ал. 1 от същия закон, съгласно която на непридружен малолетен или непълнолетен чужденец, търсещ или получил закрила, който е на територията на Р. Б., се назначава настойник, съответно попечител, при условията и по реда на Семейния кодекс.

При систематическото тълкуване на тези два законови текста се налага изводът, че, ако на непълнолетния чужденец не е назначен настойник или попечител по Семейният кодекс, тези функции по силата на чл. 25, ал. 5 от ЗУБ се изпълняват от органа по чл. 15, ал. 7 от ЗЗД. С оглед горното следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 25, ал. 5 от ЗУБ се явява алтернатива на представителството по чл. 25, ал. 1 от ЗУБ, поради което, ако е спазено изискването на чл. 25, ал. 5 от ЗУБ, неизпълнението на изискванията по чл. 25, ал. 1 от ЗУБ не опорочава производството пред органите по ЗУБ, съответно - не съставлява съществено процесуално нарушение на процедурата по изслушването на непълнолетния чужденец и представителството му пред административния орган.

Неоснователно е и касационното оплакване, че непредоставянето на правна помощ на чужденеца по чл. 15, ал. 8 от ЗЗД съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещи до отмяната на акта. Безспорно ЗУБ е специален закон спрямо ЗЗД и съдържа специална правна норма относно приложимостта на ЗЗД по отношение непълнолетни чужденци, търсещи бежански или хуманитарен статут. След като специалният ЗУБ е предвидил, че достатъчно условие за гарантиране правата на непълнолетния чужденец е изискването да му бъде определен социален работник, който да го представлява пред ДАБ по смисъла на чл. 15, ал. 7 от ЗЗД и това е сторено, то непредоставянето на правна помощ не опорочава съществено административната процедура по постановяване на обжалваното решение. Нещо повече - Н. А. своевременно е обжалвал административния акт.Този факт, както и юридически грамотното изложение на жалбата, сочат на обстоятелството, че на Абдулматин всъщност са разяснени правото му на правна помощ и жалба, които същият е упражнил.

По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - София град е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 6914 от 11.11.2013 год., постановено по адм. дело № 8793/2013 г. по описа на Административен съд - София град. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. У.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ П. Г./п/ А. Р.

А.Р.