Производството е по чл. 126 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДС). Образувано е по жалба на Т. М. П. от гр. С. срещу Заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството (МЗ) № РД-02-16-1783/01.12.2009 г.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваната МЗ е прекратено служебното отношение на Петров на основание чл. 106, ал. 1, т. 2, от ЗДС, във вр. с чл. 34 от Устройствения правилник (УП) на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), приет с ПМС № 271/17.11.2009 г. и МЗ № РД-02-14-2111/01.12.2009 г. за утвърждаване на Длъжностното разписание (ДР) и Поименното разписание (ПР) на МРРБ

Недоволен от заповедта, Петров я обжалва. Твърди, че тя е незаконосъобразна, тъй като не е извършено реално съкращаване на длъжността изпълнявана от него. Служебните функциите са запазени. Иска отмяна на заповедта и присъждане на разноските по делото.

Ответникът– министърът на регионалното развитие и благоустройството (министъра/ът), чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по жалбата, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят е заемал длъжността „държавен експерт” в Отдел „Търсене, проучване и добив” (О "ТПД"), Дирекция „Концесии” (Д "К"), с ранг V старши, в МРРБ. При оптимизиране на числеността и структурата на ведомството във връзка с приетия с ПМС № 271/17.11.2009 г., в сила от 01.12.2009 г. нов УП на МРРБ, министърът, с МЗ № РД-02-14-2111/01.12.2009 г., е утвърждил нови ДР и ПР, считано от 01.12.2009 г. Според новото ДР, една от двете бройки за длъжността „държавен експерт” в О „ТПБ”, Д „К” е съкратена. На базата на това, с атакуваната заповед е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя.

Оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 108 от ЗДСл орган, в предвидената в същият текст писмена форма и съдържа посочените в нормата реквизити, включително правно основание за прекратяване на правоотношението. В случая посочването на правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, а именно чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДС - съкращаване на длъжността, е достатъчно да мотивира решението на органа, тъй като съвпада с фактическото.

Съгласно чл. 8, ал. 3 от УП на МРРБ, в структурата на министерството числеността на Д „К” е намалена от 19 щатни бройки на 17 щатни бройки. Съгласно приетата и неоспорена от страните експертиза по делото, заетите към 01.11.2009 г. щатни бройки са били 15, а след промяната в УП към 01.12.2009 г. са били 13 щатни бройки. Според вещото лице, към момента на прекратяване на служебното правоотношение на Т. П. в Д „К” не е имало свободни бройки за длъжността „държавен експерт”.

Неоснователен е доводът в жалбата за липса на "съкращаване на длъжността", изхождайки от обстоятелството, че длъжността "държавен експерт" съществува и в длъжностното разписание в сила от 01.12.2009 г. Практиката на ВАС по този въпрос е постоянна и непроменлива: разпределението на длъжностните функции и задължения между служителите на дадена администрация е въпрос за нейното целесъобразно управление и решаването му е предоставено изцяло в ръцете на ръководителя й. Намаляването на бройката служители, изпълняващи едни и същи функции и задължения също представлява "съкращаване на длъжността" по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДС.

Неоснователен е и доводът, че функциите за длъжността „държавен експерт” са идентични, което доказвало, че длъжността, заемана от него не е съкратена. В хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. при съкращаване на длъжности и свързаните с тях структурни промени се цели оптимизиране на администрацията, което може да се изрази в намаляване на числения състав изобщо или намаляването му в едни звена и увеличаването му в други, премахването на отделни длъжности и разкриване на нови с качествено нови функции и пр.

От така установено следва, че е налице реално съкращаване на заеманата от касатора длъжност. Действително тя продължава да съществува като нормативна позиция в новото ДР, а също и като единство от функции и задължения, но е намален броят на лицата, които са ангажирани с нейното изпълнение. При липсата на законово задължение за подбор между служителите, които са заемали една и съща длъжност и са изпълнявали идентични длъжностни задължения, преценката за това кои от тях ще останат и кои ще бъдат съкратени е изцяло от компетентността на административния орган. Същата е за целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол.

Предвид изложеното, жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Т. М. П. от гр. С. срещу Заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството № РД-02-16-1783/01.12.2009 г.

Решението подлежи на обжалване пред 5-членен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. Д./п/ М. М. А.И.